Гробът на Петър Парчевич (Рим)

Първият български „дипломат“

Разхождайки се по уличките в Рим, зад почти всяка сграда се крие интересна история за някоя личност. И, ако сте преминали през задължителните за всеки турист забележителности – Колизеумът, Фонтан ди Треви, Римският форум и Пантеонът, но все още се намирате в центъра, можете да се отправите на кратка разходка – на две минути път от Испанските стълби ще стигнете до църквата „Сант Андреа дела Фрате“. На пръв поглед едва ли ще ви направи голямо впечатление – сградата е от XVII век, но като нея вече сте видяли десетки, разхождайки се във Вечния град. Защо тогава бихме ви изпратили точно там – влезте, тръгнете от дясната страна и малко преди олтара ѝ ще видите една плоча с поредната българска следа – стоите пред гроба на Петър Парчевич. Кой е Петър Парчевич и как се стига до това един българин роден в малкото градче в Северозападна България – Чипровци, да бъде погребан в центъра на Рим, ще разберете в следващите редове.

Чипровци се намира почти до границата ни със Сърбия. Град, който носи своята забележителна история. Още от древността става известно със залежите на ценни изкопаеми. Към края на Средновековието в него се установяват саксонски миньори, които имат за цел да подпомогнат по-доброто придобиване на суровините. Именно за тях се приема, че донасят католицизма в града. Богатите залежи осигуряват по-добър статус на Чипровци и околията по време на османската власт, като градът се нарежда сред най-важните златарски центрове на Балканския полуостров, а производството му се конкурира с това на Цариград, Солун и Белград.

Един от основните родове в тази „златна“ и в буквалния смисъл среда на Чипровци е този на Кнежевичи-Парчевичи. През 1612 година той се сдобива с още един член – роден е Петър Михайлов Парчевич. Връзките на рода му помагат да му осигурят образование, за което много българи в Османската империя биха си мечтали. Младият Петър е изпратен в Италия, в град Лорето. Завършвайки училище, можем смело да заявим, че той е първият българин, сдобил се с висше образование в Рим и то с какъв предмет – гражданско (римско) и католическо право.

Петър Парчевич решава да пренесе опита, който придобива по време на учението в Италия и се завръща в родния си град, където е ръкоположен като свещеник. Скоро, след едно височайшо посещение на католически духовник в Чипровци, получава покана да стане помощник на Марцианополския епископ в румънския град Бакъу. Образованието му и свободното владеене на гръцки, латински, италиански, влашки и арменски са основните причини той да бъде избран за тази роля. Роля, която ще се окаже основополагаща за по-нататъшното му житие. Виждайки ограниченията на християните по земите на днешна Молдова, Добруджа и Североизточна България, в него се надига идеята да започне да се труди за освобождението на България. Забележителен е фактът, че в усилията си успява да достигне дори до среща с дожа на Венеция, но въпреки доводите му, не успява да получи помощта на Венецианската република.

Първият неуспех за подкрепа не сломява Петър Парчевич. Дори напротив, мотивира го в следващите години да се посвети още повече на освободителната идея. За целта стига до Варшава, където получава подкрепата на полския крал Ян II Кажимеж. Опитва да намери помощ отново във Венеция и във Виена, но получава единствено устна подкрепа. Ще стане и първият българин, който успява да се срещне с папа – Инокентий Х също става запознат с идеята за освбождението на населените с християни земи. Дипломатическите усилия на Петър Парчевич не спират до тук. Среща се и с хабсбургския император Фердинанд III, но скорошната кончина на императора осуетява плановете му.

Венеция, Рим, Варшава, Виена са само малка част от дестинациите, които Петър Парчевич обикаля в опитите си да намери подкрепа за освобождението на България. Политическата обстановка в Западна и Централна Европа не спомагат за  реализирането на неговата идея. Тежките пътувания рязко влошават здравето му. Петър Парчевич умира на 23 юли 1674 г. в Рим, където е и погребан – в базиликата „Сант Андреа дела Фрате“. Петър Парчевич остава забележителна следа в борбата за освобождението на България. В това начинание успява да достигне до едни от най-значимите фигури на Европа, за да ги запознае с положението на поробените българи – римският папа, хабсбургският император, дожът на Венеция, кралят на Полша. И, ако политическата ситуация не позволила реализирането на неговата мечта, то примерът му зарязава неговите съграждани. Четиринадесет години след смъртта му през 1688 г. те организират едно от най-големите въстания срещу Османската империя – Чипровското въстание. Макар и неуспешно и с тежки последици за участвалите в него, то ще се превърне в първия организиран опит за освобождението на България.

Къде се намира

Базиликата „Сант Андреа дела Фрате“ се намира в центъра на Рим, на „Виа сант Андреа дела Дела Фрате“ 1, на две минути от Испанските стълби