Гробът на цар Самуил (остров „Св. Ахил“)

Българската Троя

Битоля се оказа отправна точка за няколко от българските следи, които посетих – църквата в Пустец, родната къща на Димитър Талев в Прилеп, за да завърша с гроба на цар Самуил на остров Ахил. От Битоля до острова се достига през живописен път високо в планината, постоянно ни се разкриват гледки – в един момент – към Преспанското, в друг – към Малото Преспанското езеро. Граничният пункт между Македония и Гърция е сравнително голям, а ако си с кола от Европейския съюз, не се и чака дълго. Съвсем по друг начин стои въпросът с колите от Македония – тъй като към този период гърците не бяха признали името на страната и за да влезне в Гърция на всяка регистрационна табела, трябваше да се изтрие надписа „MK“. Но да се върнем към остров „Свети Ахил“. За мое щастие, след премеждието ми с намирането на лодка, за да достигна до българската църква в Албания край Пустец, то до археологическите разкопки беше изграден специален понтон.

За да разберем повечко защо може да наречем българска следа, то е необходимо да се върнем в 1965 година. Тогава професорът от Солунския университет Николаос Мицопулос започва разкопки в района на остров Св. Ахил в Малото Преспанско езеро, той едва ли предполага, че ще направи откритие, което ще бъде еквивалент на Троя за българската средновековна история. Сред местните жители поколения наред се носи легенда, че сред запазените развалини се намират кулата, фурната и помещението за войската от резиденцията на последните владетели от средновековната българска държава. Народните предания се потвърждават при разкопките на базиликата „Св. Ахил“, намиращата се в североизточната част на острова.


Там през 1969 година професор Мицопулос открива четири саркофага, изградени изцяло от мраморни плочи. В засводена гробница е положен мъж, чийто скелет при откриването е ярко пурпурен, дълъг 160 сантиметра, на възраст определена от антрополозите около 70 години. Главата е поставена на възглавница от керемиди, а върху нея вероятно е имало и друга от скъп плат. Под лявата и върху дясната му ръка се намират останки от плетена позлатена ризница, на гърдите и около таза са оцелели фрагменти от много скъпа златотъкана дреха. Това е царска дивитисия, която е най-тържественото императорско облекло по това време. Брокатът е изтъкан от памук и копринени нишки, обвити в сребро и злато, по нея са запазени сърмени везби и големи медальони с вписани в тях двойки папагали, свързани с крилете си и с глави, обърнати навътре, с розети в началото на крилата.


При изследването на скелета се открива фрактура от бойна рана на лявата лакътна кост. Сравнявайки това със свидетелствата, че по време на битката при Сперхей през 997 година българският цар Самуил е ранен именно в лявата ръка, професор Мицопулос стига до извода, че това е неговият скелет. Останалите три гробни съоръжения са намерени празни, но според неговата теория там може да са погребани последните двама владетели на Първото българско царство – Гавраил Радомир (1014-1015) и Иван Владислав (1015-1018). До тях се намира и саркофаг с мощите на Св. Ахил, които са пренесени след завладяването на Лариса.

Самата базилика „Св. Ахил“ е една от най-внушителните сгради от Първото българско царство със своите размери от 30 на 50 метра и площ от 968 квадратни метра. Построена е от княз Борис I и като архитектура наподобява Голямата базилика в Плиска. Тя е и главният храм на Българската патриаршия по времето на цар Самуил, след като патриарх Герман мести седалището от Воден в Преспа. Показателни за това са запазените надписи на 11 епархии, влизащи в нейния диоцез – Придриана, Видин, Кефалония, Верия, Ираклия, Велбъжд, Девол,
Скопие, Сердика, Воден и Преспа.

Къде се намира

Гробът на цар Самуил се намира на остров Св. Ахил в Малото Преспанско езеро, на около 50 километра от най-големия град в района – Флорина.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.