Солаковият хан (Букурещ)

Убежището на Левски и Ботев

Румънската столица Букурещ крие не една и две български следи. И докато красивата гробница на меценатите Евлоги и Христо Георгиеви често е давана за пример за своите архитектурни достойнства и дори се е превърнала в част от архитектурните обиколки, то едно друго място не споделя нейната съдба. Изоставено, полуразрушено с едва разчетима плоча, на която е изписано името на Любен Каравелов. През няколко години в медиите се появяват новини, че ще бъде въстановено и запазено. Такава информация циркулираше в публичното пространство и при посещението ми през зимата на 2019 г., такава новина беше публикувана и преди няколко седмици. Днес ще ви разкажем за Солаковия хан, в чиято мелница в една свирепа зима се срещат Христо Ботев и Васил Левски. История, която ми беше разказана от моя спътник, един от най-изтъкнатите представители на българската диаспора в града и на банатските българи – Лука Велчов.

Годината е 1859. Двамата братя Солакоглу, родом от Свищов издигат огромна за времето си сграда. В едната част от нея се разполагат заедно със семейството си, а по-голямата превръщат в хан. Стаите за настаняване били повече от сто на брой. В средата на XIX век мястото на хана било в покрайнините на града и в него често отсядали множество търговци, тъй като се намирал в непосредствена близост до основното тържище в румънската столица.

Едва различимата плоча с името на Любен Каравелов е неслучайно поставена на полуразрушената фасада на сградата. В най-десния край на Солаковия хан се е намирало помещението, в което председателят на Българския революционен централен комитет печата редица издания, които да подтикнат поробения български народ към желание за свобода – вестниците „Свобода“ и „Независимост“ и списание „Знание“ са само някои от тях. Това е и мястото, в което Христо Ботев намира трибуна в издавания от него вестник „Знаме“.

В двора на страноприемницата се е намирала и известната от писмата на Христо Ботев мелница. Именно тук в една мразовита зима през 1868 г. нощуват Васил Левски и Христо Ботев. Апостола на свободата остава силно впечатлен от духа, който показва Ботев въпреки преследващите ги глад и студ: „„Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!“. Според някои източници Солаковият хан е и дестинацията, към която се отправя Васил Левски след предателството на Димитър Общи. Целта му е да се срещне с Любен Каравелов, но тръгвайки от Ловеч, бива заловен в Къкринското ханче.

В годините след Втората световна война Солаковият хан става собственост на румънската държава. От 1948 г. в него са настанявани социално слаби семейства. Постепенно грижите към сградата намаляват и тя започва да се руши. Някога на паметната плоча на Любен Каравелов е имало и барелеф, който безвъзвратно изчезва. Занемарена, в нея незаконно се нанасят множество фамилии от малцинствата, които спомагат за унищожаването на сградата. След дълги съдебни битки наследниците на фамилията Солакоглу успяват да си върнат собствеността върху сградата, но не разполагат с финансите за възстановяването на архитектурния паметник. Такова е състоянието на сградата и днес – с излющена фасада, рушащ се покрив, заковани прозорци. Една малка, едва забележима плоча, напомня за значимостта ѝ към българската история. Можем само да се надяваме последните новини за възстановяването на тази следа от страна на румънската държава да се превърнат в реалност.

Къде се намира

Солаковият хан се намира на Калея Мошилор 134 в румънската столица Букурещ.