Вила „Белависта“ (Брунате)

Последният пристан на отлъчения поет

Ако вече сте посетили изящната неоготическа катедрала на Милано, разходили сте се в замъка Сфоцеско, а може би сте видели и „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи, то вие бихте могли да се отправите на едночасово пътешествие с влак с крайна точка третото по големина езеро в Италия – Лаго ди Комо. Вероятно след като пристигнете, ще пожелаете да се полюбувате на гледката на езерото, както и на алпийския пейзаж и следвайки препоръките на местните, ще се изкачите с фуникуляр до малкото градче Брунате. Все още неотърсили се от величествената гледка и току-що слезли от влакчето, вие ще се изправите пред нещо неочаквано – паметната плоча на българския поет Пенчо Славейков, поставена на вила „Белависта“. В допълнение идва и фактът, че пред градската библиотека на Брунате е поставен и негов паметник. Как се стига до там бележитият български творец да е почетен по този начин в малкото италианско градче, ще разберете в следващите редове.

В българската история Пенчо Славейков остава известен като един от четиримата членове на поетическия кръг „Мисъл“. Основното, с което се характеризира творчеството му, е опитът да се съчетаят елементи от народното творчество с модерните поетични течения. Това не е никак случайно – младият Славейков дълго време придружава баща си Петко по време на пътуванията му, проучващи фолклора на България. Съвременните тенденции в поезията пък успява да улови по време на следването си по философия в Лайпциг, както и при многобройните си пътувания в чужбина.

Пишейки за живота на Славейков, няма как да се пропусне едно събитие, което бележи целия житейски път на твореца. То ни връща в неговото детство, когато малкият Пенчо заспива върху замръзналата река Марица. Въпреки многобройните опити за лечение у нас и в чужбина, той така и не успява да се възстанови напълно и е принуден да се придвижва с бастун, като често изпитва затруднения в говоренето и писането. Нещастието калява поета, но силният му дух не е достатъчен, за да се изправи пред неправдата на властимащите. През 1911 година министърът на просветата Бобчев използва положението си, за да назначи брат си за директор на Народната библиотека, замействайки от поста Славейков, който е изпратен за уредник на училищен музей.

Поетът не успява да преглътне унижението, напуска родината си и заминава при голямата си любов Мара Белчева в Швейцария. Влошеното му здраве кара двамата да потърсят лек в климата на брега на езерото Комо в Италия, където се настаняват във вила „Белависта“. В нея Пенчо Славейков прекарва едва няколко дена, преди да бъде повален от апоплектичен пристъп, който причинява смъртта му, настъпила на 28 май 1912 година. Близо три десетилетия по-късно – през 1940 година, на фасадата на вила „Белависта“ е поставена паметна плоча, в която на български език са изписани последните стихове от поемата „Кървава песен“:

„Дано ми Бог даде тук аз да доживея последните си дни далеч от родний край…“.

Малко по-късно се появява и плоча, поставена от Българския литературен съюз, а през 2007 година пред градската библиотека в Брунате е издигнат и негов паметник.

Къде се намира

От гара „Комо Норд“ тръгнете по брега на езерото по „Лунго Ларио Триест“ и след 500 метра ще достигнете входа на фуникуляра – влакчето, което ще ви изкачи до Брунате. На едва двайсетина метра вляво от изхода на влакчето е вила „Белависта“, а градската библиотека, пред която е паметникът на Пенчо Славейков, се намира на още 50 метра нагоре по улицата.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.