Вила „Белависта“ (Брунате)

Последният пристан на отлъчения поет

Ако вече сте посетили изящната неоготическа катедрала на Милано, разходили сте се в замъка Сфоцеско, а може би сте видели и „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи, то вие бихте могли да се отправите на едночасово пътешествие с влак с крайна точка третото по големина езеро в Италия – Лаго ди Комо. Вероятно след като пристигнете, ще пожелаете да се полюбувате на гледката на езерото, както и на алпийския пейзаж и следвайки препоръките на местните, ще се изкачите с фуникуляр до малкото градче Брунате. Все още неотърсили се от величествената гледка и току-що слезли от влакчето, вие ще се изправите пред нещо неочаквано – паметната плоча на българския поет Пенчо Славейков, поставена на вила „Белависта“. В допълнение идва и фактът, че пред градската библиотека на Брунате е поставен и негов паметник. Как се стига до там бележитият български творец да е почетен по този начин в малкото италианско градче, ще разберете в следващите редове.

В българската история Пенчо Славейков остава известен като един от четиримата членове на поетическия кръг „Мисъл“. Основното, с което се характеризира творчеството му, е опитът да се съчетаят елементи от народното творчество с модерните поетични течения. Това не е никак случайно – младият Славейков дълго време придружава баща си Петко по време на пътуванията му, проучващи фолклора на България. Съвременните тенденции в поезията пък успява да улови по време на следването си по философия в Лайпциг, както и при многобройните си пътувания в чужбина.

Пишейки за живота на Славейков, няма как да се пропусне едно събитие, което бележи целия житейски път на твореца. То ни връща в неговото детство, когато малкият Пенчо заспива върху замръзналата река Марица. Въпреки многобройните опити за лечение у нас и в чужбина, той така и не успява да се възстанови напълно и е принуден да се придвижва с бастун, като често изпитва затруднения в говоренето и писането. Нещастието калява поета, но силният му дух не е достатъчен, за да се изправи пред неправдата на властимащите. През 1911 година министърът на просветата Бобчев използва положението си, за да назначи брат си за директор на Народната библиотека, замействайки от поста Славейков, който е изпратен за уредник на училищен музей.

Поетът не успява да преглътне унижението, напуска родината си и заминава при голямата си любов Мара Белчева в Швейцария. Влошеното му здраве кара двамата да потърсят лек в климата на брега на езерото Комо в Италия, където се настаняват във вила „Белависта“. В нея Пенчо Славейков прекарва едва няколко дена, преди да бъде повален от апоплектичен пристъп, който причинява смъртта му, настъпила на 28 май 1912 година. Близо три десетилетия по-късно – през 1940 година, на фасадата на вила „Белависта“ е поставена паметна плоча, в която на български език са изписани последните стихове от поемата „Кървава песен“:

„Дано ми Бог даде тук аз да доживея последните си дни далеч от родний край…“.

Малко по-късно се появява и плоча, поставена от Българския литературен съюз, а през 2007 година пред градската библиотека в Брунате е издигнат и негов паметник.

Къде се намира

От гара „Комо Норд“ тръгнете по брега на езерото по „Лунго Ларио Триест“ и след 500 метра ще достигнете входа на фуникуляра – влакчето, което ще ви изкачи до Брунате. На едва двайсетина метра вляво от изхода на влакчето е вила „Белависта“, а градската библиотека, пред която е паметникът на Пенчо Славейков, се намира на още 50 метра нагоре по улицата.