Паметникът на Христо Ботев и Български културен дом (Будапеща)

Време за четене: 2 минути

„Бъдещето се гради не само с мотика“

В Унгария може да откриете не една и две български следи, коя от коя по-любопитна. От мястото, където се предполага, че са били отнесени мощите на свети Иван Рилски, през може би най-голямото българско военно гробище извън пределите на страната ни в Харкан, за да стигнем до столицата Будапеща. Вече ви разказахме за българските градинари, както и за българската църква и за паметника на един от най-изявените банатските българи. А днес ще добавим още една българска следа – паметникът на Христо Ботев, чрез който ще ви разкажем за историята на организацията на българите в Унгария.

За целта ще се отправим на няколко километра извън центъра на града и ще пристигнем в Девети район, познат повече с името Ференцварош. Квартал, който има своите корени в края на XVIII век. Пострадал е на няколко пъти от придошлия Дунав през годините. В наши дни Ференцварош се е превърнал в един от най-предпочитаните за живеене квартали в унгарската столица. За наша радост, именно в него се намират и няколко български следи. И, ако сте решили да посетите българската църква „Св.св. Кирил и Методий“, както и да се поклоните пред паметника на Борис Неврокопски, то най-вероятно ще преминете и от другата страна на улицата, за да посетите и Българския културен дом, а задължителна точка е и паметникът на Христо Ботев в нейния двор.

Както ви споменахме, именно историята на Дружеството на българите в Унгария е и тема на днешната ни статия. Имайки предвид голямото количество български градинари, които се трудят в столицата в началото на миналия век,  то не е учудващо, че сред тях има и по-дейни такива, които решават да направят малко повече за своите сънародници освен да се погрижат за своето препитание. Едно от тези имена е на Лазар Иванов, който на 27 юли 1914 година събира организационен комитет, по време на който се заражда идеята за създаването на Дружеството на българите в Унгария. За самото основаване е избрана датата 2 август, а сумата за неговото финансиране е била събрана от 170 души.

Думите на Лазар Иванов описват цялата мисия на организацията – „„Бъдещето се гради не само с мотика, а с вяра в Бога и с отворени очи. А очите се отварят от науката“. Две години по-късно се започва и с фактическата дейност по реализирането на тези думи – открива се фонд за изграждане на бъдещата църква „св. св. Кирил и Методий“, както и за създаването на българско училище. Паметна за организацията е и 1922 година. Тогава се открива и читалище „Иван Вазов“, чийто фонд започва с над 200 книги. Десет години по-късно е открита и българската църква.

Дружеството на българите в Унгария вече е успяло да събере средства за църква и за читалище. Следващата стъпка е повече от логична – да си има и свой собствен дом. Забележително е, че отново българската диаспора събира средствата за създаването на Българския културен дом или, с други думи, 445 семейства даряват 2 725 000 форинта. Официално сградата е открита на 9 септември 1957 година. Любопитен факт е, че именно в Дома заседава Кръглата маса на малцинствата, с която се подготвя малцинственият закон на Унгария от 1993 година.

Къде се намира

Българският културен дом и паметникът на Христо Ботев се намират в Будапеща с адрес: Vágóhíd u. 62.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.