Мануш войвода – героят от Огражден

Тръгвате от Петрич в посока Македония. Преминавате през граничния пункт при Златарево, носещ името на участвалия в четири войни Кръстю Златарев. Навлизате в Ново село и се покланяте пред българския военен мемориал там. През целия този път от север ще извисява снага планина Огражден. Днес ще ви разкажем за нейния герой, Мануш войвода.

Турново е село с население малко под 1 000 души, разположено на десетина километра от Ново село. В него на 10 август 1881 година е роден Мануш Георгиев, който малцина ще запомнят с неговото родно име. Той бива бързо запомнен от своите преподаватели във всяко от училищата, в които се учи – и в Ново село, и в близката Струмица, и в Серес. Още в тези години ще се разкрие и непокорната му и нетърпяща неправда натура. Увлича се по идеите на ВМОРО и дори застава начело на училищен революционен комитет, с когото повежда бунт и, след който е изключен.

В тези години и по тези места, нуждата от млади учители е голяма, Те съставляват и най-будната част на населението. Така се стига до това изключеният от училище Мануш Георгиев да се завърне, но вече като преподавател. Учителства в няколко села в Струмишко. Но това не е неговата страст и неговото призвание. Революционното движение ще се окаже движещата сила в неговия живот до последния му миг.

Мануш Георгиев се присъединява към четата на Христо Чернопеев. Дарбата му да организира бързо е забелязана и той е назначен за околийски войвода на Петричка революционна околия. Основната му задача е да обикаля населените места и да подпомага работата на местните комитети, за да може българското население да бъде защитавано.

Участва в редица революционни конгреси, след които е избран за дясната ръка на Христо Чернопеев. Дейността му набира все по-голяма сила, реализирането на най-бленуваната му идея българите в околността да бъдат присъединени към родината си изглежда все по-близо. Но се стига до Петричката епопея…Датата била 7 февруари 1908 година. На пръв поглед това щяла да бъде поредната тайна революционна среща с цел сплотяване и заздравяване на духа на местното население. В малкото село Долна Рибница се събрали местни дейци, представители на Петричката революционна околия и Мануш войвода с четата си. За тази среща трябвало да знаят само участниците в нея, но един от тях бил предател. Турската войска узнава за нейното провеждане, бързо се събира и обгражда  революционерите. Четата на Мануш войвода ще влезне в последното си сражение, в което ще впечатли със своята жертвоготовност. Цели десет часа те успяват да отбиват вражеските атаки, докато численото предимство не вземе своето. Загиват всичките двадесет и четирима революционери. Един от тях е Мануш войвода.

Днес можете да отдадете почит към делото на героя от Огражден на:

  • На лобното му място в Долна Рибница;
  • Пред паметника му в Петрич.