Българската следа Българските места извън България
Годината е 1862 г., а мястото – Белград. Георги Раковски намисля план, чрез който да подтикне към революция българите на територията на Османската империя. Поводът, който ще използва е сръбско-турският конфликт от същата година. Сформирана е легия, която взима участие в боевете за прочутата белградска крепост Калемегдан. Сред участниците в Първата българска легия се открояват имената на Васил Левски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Филип Тотю. В чест на нея е издигнат и паметникът витошка морена с ликовете на Раковски и Левски. Има едно име, което остава встрани от широката публика, но което има немалък принос към освободителното ни движение. Днес ще ви разкажем историята на Бранислав Велешки.
Истинското име на Бранислав Велешки е Георги Левков. Както напомня и псевдонимът му Велешки – той произхожда от района около Велес. Роден е в село Карабунище, но освен годината му на раждане (1834 г.), денят и месецът са останали неизвестни. Едно трагично събитие ще отключи порива му за борба и ще го накара да се установи в Белград. Сестра му е отвлечена, а самият Левков изпада в немилост спрямо османските власти.
Белград ще даде началото на периода, който ще предопредели и неговата мисия през целия му живот. Там той се свърза с други радетели на българското национално-освободително движение. Не чака и втора покана, когато разбира за формирането на Първата българска легия. Георги Раковски ще му даде името, с което ще остане известен в историята ни – Бранислав Велешки. Напътствията на Раковски ще оформят мирогледа на Бранислав Велешки, а той му се отблагодарява, като се превръща в най-доверения му човек и в негов личен телохранител.
След смъртта на Раковски Бранислав Велешки се премества в Румъния. Едва ли ще ви учуди, но и тук продължава делото си да подпомага освобождението на България. Сред имената на хората, с които дружи в Букурещ личат тези на Левски, Ботев и Любен Каравелов. Бранислав Велешки не вярва, че въоръжената борба е единственият път към свободата. Затова става и един от членовете на Българското книжовно дружество (предвестникът на Българската академия на науките). Избран е и за редактор на издавания в румънската столица хумористичен вестник „Тъпан“.
През 1877 година в Кишинев се сформира Българското опълчение – част от руската армия, но съставено предимно от българи доброволци, което се включва в Руско-турската война (1877-1878). Един от тези добролци е и Бранислав Велешки. Участва в боевете при Шипка, където е и ранен, а куршумът ще остане в него до края на дните му. Дал личен пример за борба за свобода на всяко едно от местата, в които живее, след Освобождението на България Бранислав Велешки ще остане на нейната територия. Заживява в Пловдив, където ще продължи своята борба – този път за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Бранислав Велешки ще достигне възраст, която малцина революционери успяват. Ще види реализирана и своята мечта България да е свободна. Умира на 17 май 1919 година в Пловдив. Гробът му остава неизвестен, а почит към него можете да отдадете:
- пред плочата в къщата, в която е живял, намираща се на кръстената на него улица в Пловдив.