
Преди няколко месеца общественото пространство беше заето от дискусия относно уместността на една фотосесия, състояла се на Паметника на трите поколения над Перущица. Няма да заемаме страна, но това, което пролича, че този мащабен монумент е останал непознат за повечето хора. Затова ще добавим и още един щрих към него – негов автор е Любомир Далчев, героят на днешната ни история.
Стефановден е един от големите християнски празници. Денят, в който се почита първият мъченик за християнската вяра е винаги един и същ – на третия ден след Рождество Христово. Именно на тази дата се ражда и Любомир Далчев – на 27 декември 1902 година в разположения по това време в Османската империя Солун. Майка му Виктория е от Прилеп, а баща му Христо е родом от Кукуш. От 1896 година живее в Солун, където преподава в Солунската гимназия, като това е и причината техният син да се роди там.
Младият Любомир започва да се увлича по изкуството. Като естествено продължение на неговото увлечение заминава за столицата на Княжество България, София. Там завършва Художествената академия Там завършва Художествената академия, а две години след това му съдбата му предлага невероятна възможност – да завърши Скулптура в Римската академия за изящни изкуства. И, ако си мислите, че желанието за бъдещо развитие на Любомир Далчев е спряло дотук, то грешите. Скоро избира и втора голяма европейска столица, в която да дообогати своите познания. Ще специализира в Училището за изящни изкуства (Екол де бо-з-ар) в Париж.
Както сме споменавали и в други статии, за разлика от наши дни, преди години хората, които са завършвали в чужбина са бързали да се завърнат в родината си, за да приложат наученото. Любомир Далчев не прави изключение и веднага се завръща в България. Условно творчеството му може да бъде разделено на такова преди 9 септември 1944 г. и след тази дата. До 1933 г. се занимава предимно с живопис. За съжаление, картините му са унищожени при бомбардировките над София през Втората световна война.
Това, което остава са неговите скулптури, които могат да бъдат видяни и в наши дни. Негови са елементите по фасадите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по Българската народна банка, ЦУМ и много други знакови сгради. Ако сте посещавали Дряново, то няма как да не ви е направил впечатление и силно въздействащият паметник на падналите във войните, дело отново на Любомир Далчев.
Скуптурите, създадени от Любомир Далчев следват една след друга. Могат да бъдат видяни и в много други градове на България – Варна, Русе, Смолян, Велико Търново. Любопитен факт е, че в столицата на Северна Македония, Скопие, паметникът на Гоце Делчев е създаден и подарен от него през 1966 година. В близост до катедралния храм „Св. Александър Невски“ пък можете да видите и друга негова творба – „Войниците на Самуила“.
Политическата обстановка в България подтиква Любомир Далчев да реши да емигрира в САЩ. Заявява и решението си пред властите, като от своя страна дарява своята експозиция, представена във Виена. Паспорт не му е даден, но успява да се установи зад Океана. Христо Далчев продължава да твори и в Съединените американски щати.
Големият български скулптор умира на 11 юли 2002 г. малко преди да отпразнува своя вековен юбилей. Можете да го почетете освен пред някоя от многобройните му произведения в България и на гроба му:
- В Гардън гроув край Лос Анжелис.