Констанца, Румъния

17 октомври 2018 година, Констанца. Пети ден поред и шеста среща с българска общност – този път се намирам в града с най-голямото пристанище в Румъния. Град, чийто символ е Старото казино на брега на Черно море. Но и и град, който в миналото е могъл да се похвали с голяма българска общност. За съжаление, в наши дни поради икономически и демографски причини българите в Констанца са доста малко на брой. Гостувахме на асоциация „Единство“, където ни посрещна нейният председател – Иванка Радулеску. Асоциацията е основана след промените от 1989 година. Основно нейно постижение наред с разпространението на българската култура е запазването след дълга съдебна битка на сградата, в която се е помещавала българската гимназия в града. В тази сграда беше и нашата среща-представяне  с местните българи. От другата страна на тази сграда пък се намира и обектът, който описвахме в „50 места от Българската история отвъд България“ – българската църква „Св. Никола“. Констанца беше последната ми спирка на моето пътешествие по следите на бесарабските българи. Пътешествие, което ме накара за пореден път да се убедя че, за да създаваш култура и да пазиш българското, не е нужно да се намираш в границите на България.