Паметникът на хан Алцек (Челе ди Булгерия)

Ханските следи на Апенините

Италия, една от най-популярните туристически дестинации в света, крие още малко чар с разположените в нея не една и две български следи. Вече съм ви разказвал за къщата, в която е починал Пенчо Славейков над езерото Комо, както и за неговия паметник пейка в центъра на Милано. Разходихме се и във Вечния град, за да видим най-големия паметник на Иван Вазов извън България, за да стигнем до гроба на „дипломата от средновековието“ Петър Парчевич, преди да излетим покрай огромната статуя на Леонардо да Винчи, направена от Асен Пейков.

Една част от Италия винаги си оставаше малко встрани от моите пътувания. Южна Италия с пристанищния град Бари, причудливите къщички в Алберобело и градът, столица на културата заедно с Пловдив през 2019 – Матера. За наше щастие, в края на миналата година, ограниченията за пътувания не бяха драстични, както и разполагахме с директни полети. Планът беше повече от ясен. Точно един ден преди новата година щяхме да си направим и последното за 2021 пътешествие по българските следи – щяхме да прекосим долната част на „Ботуша“, за да стигнем до Челе ди Булгерия и паметника на хан Алцек.

Градчето Челе ди Булгерия не е от най-лесно достъпните, защото се намира леко встрани от основните пътни артерии. Винаги в моите планове съм си мислил, че ще го комбинирам с отстоящия на около два часа Неапол. Но възможностите са, за да се използват, затова и решихме да се отправим от по-далечна точка към него. Разстоянието между град Бари и Челе ди Булгерия е малко над 230 км. За целта трябваше да преминем през цялата ширина на Италия, да прекосим планини, за да стигнем от Адриатическо до Средиземно море. Сгушили се в малката ни наета кола, но водени от голямото си желание, се отправихме към поредната българска следа.

Свикнали сме да чуваме, че Южна Италия е доста бедна. Факт, който със сигурност има своите икономически основания, но за идващ от България човек, това би било трудно за разгадаване. Причината – хубави пътища, спретнати градчета и селца, множеството обработваема земя. Малко над три часа имахме възможност да се любуваме на типичните за Италия пейзажи – маслинови насаждения и красиви каменни градчета. Гледах оставащите километри на нашия GPS и все повече се вълнувах, че приближаваме нашата цел. Малкото градче Челе ди Булгерия е сгушено в подножието на планина, отделяща го от бреговете на Средиземно море. Тази планина доста ми напомни на величествените скали на Врачанския Балкан. Планина, която носи недвусмисленото име – Булгерия. Вече сме в нейното подножие, а скоро ни посрещна и табелата за града – на нея освен Челе ди Булгерия имаше изобразено и българското знаме, както и че градът е побратимен със столицата от Първото българско царство – Велики Преслав. Не разполагах с точните координати на търсения от нас паметник, но знаех, че няма да ни е трудно да го намерим. Челе ди Булгерия е с население малко под 2 000 души, като пътя, по който пристигахме, пресича центъра му. Разполага и с малки пешеходни улички, сгушени между каменни къщи, пред които растяха свободно всякакви любими на нас подправки. Завивайки по една от тях, пред нас се откри малко площадче „пазено“ от величествената статуя на хан Алцек, гледаща към планината Булгерия. Предполагам и вие, както и моите спътници вече се питате – защо тук има статуя на български хан, как се озовава тук и защо не сме учили за това в часовете по история в училище.

За да открием отгорите на поне част от тези въпроси е необходимо да се върнем векове назад във времето след разпада на Стара Велика България. Синовете на  хан Кубрат трябва да намерят спасение от прииждащите номади. Хан Аспарух се отправя към бреговете на Дунава и основава Дунавска България, хан Котраг – към бреговете на Волга, за да даде началото на Волжка България. Най-малкият син на Кубрат заедно с 50 000 свои поданици се отправя на най-далечното пътешествие, за да стигне до днешна Италия.

Хан Алцек и неговите поданици стигат до Италия по суша, затова и първо се настаняват в Северна Италия. Тази идея не се харесва на местния лангобардски крал Гримуалдо, който позволява на Алцек да се засели далеч на юг в една описвана като неблагоприятна и блатиста местност. Напълно естествено, в началото придошлите не били добре приети от местното население. Отношение, което бързо се променило, след като Алцек заедно със своята войска отблъсква прииждащите нашественици, в това число и пирати.

Български хан да се засели в Италия заедно със своята войска, звучи достатъчно причудливо само по себе си. Но нека добавим още един любопитен факт – освен с бойните си умения, хан Алцек и поданиците му донесли още едно умение, спомогнало им да организират пресушаването на местните блата и така да разшири обработваемите земи в района. Укрепили и две от крепостите, като на една от тях е кръстен и Челе ди Булгерия – от „челе“ – килия, заради множеството издълбани каменни помещения в нея.

Години наред за алцековите българи знаели единствено по-сериозно занимаващите се с история, а тази българска следа оставала встрани за широката публика. Един местен краевед  – доктор Паскуале Кареле издава книга, в която описвайки историята на цялата местност, отделя внимание и на личността на хан Алцек. Български историци успяват да осъществят контакт с него и се заражда идеята да бъде издигнат паметник на българския владетел. Идея, която бързо е приета от местното население и така с услилията на двете държави на 7 юни 2016 г. в Челе ди Булгерия е открит паметник в чест на сина на хан Кубрат – Алцек.

Къде се намира

Паметникът на хан Алцек се намира в центъра на Челе ди Булгерия на едноименния площад, като до градчето е най-лесно да достигнете, идвайки от Неапол.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.