Солунската гимназия (Солун)

Просветното гнездо в сърцето на Македония

Често говорейки за бележити българи, споменаваме Солунската гимназия, като учреждението създало редица бележити личности. В наши дни, когато решим да посетим Солун и да видим мястото, оставило такава следа в българската история, ще се затрудним доста. Поне така се случи с мен преди време. Питайки местните, никой нямаше представа къде е тази сграда. Това не е и учудващо – след като се разрових по-обстойно, разбрах, че самото здание вече не съществува, но от няколко години на мястото, където е била, е поставена плоча. Не ми трябваше повече, за да си намеря причина да посетя мястото, но преди да ви кажа за точните му координати, нека разберем малко повече за историята на самата гимназия.

Солунската гимназия или българска мъжка гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ е първата мъжка българска гимназия на територията на историко-географската област Македония. Основана е през 1880 г. и просъществува до 1913 г. Годините след Освобождението на България са доста трудни за просветните дейци в Македония. Гръцките владици успяват да използват настроенията на властимащите и реализират идеята да се затворят голяма част от българските училища, като преподаването ще бъде изцяло на гръцки език. По-голямата част от българската интелигенция се премества в Княжество България и в Източна Румелия, но тези които остават да се борят за запазването на българщината по тези места, успяват да постигнат значим успех. Те съзнават, че е необходимо да се създаде едно по-голямо училище, което да замести закритите по-малки. Мястото, което избират е Солун, а причината е, че там политическата обстановка е доста по-спокойна, поради наличието на редица чуждестранни консулства.

Наскоро ви разказахме за делото на охридския будител Кузман Шапкарев. Той е човекът, който успява да създаде плана и да реализира създаването на българската гимназия. Предпоставка е новият Закон за вилаетите в Османската империя, който ограничава влиянието на гръцките владици над българските училища. Използвайки това политическо развитие, Шапкарев подготвя в детайли план за развитие на българското образование в Македония. Пристигайки в Солун през лятото на 1880 г., заварва доста песимистична картина – българските училища са в развалини, а общият брой на учениците е едва двадесетина. Кузман Шапкарев успява да накара Солунската община да издаде заповед за откриване на българско мъжко и девическо училище и с необходимите документи се отправя към Цариград, където получава одобрението от Българската екзархия в лицето на екзарх Йосиф I за създаването на двете училища.  Усилията му са възнаградени и през октомври 1880 г. тържествено е открита Солунската българска мъжка гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ – учителите са четирима, а учениците – над 100. Скоро се открива и девическото училище с четиредесетина ученички и една учителка.

Макар да звучи като доста праволинеен процес, при откриването и запазването на Солунската гимназия Кузман Шапкарев среща редица трудности. Определени кръгове сред Българската екзархия настояват тя да бъде в родния град на Димитър Талев – Прилеп. Шапкарев успява да се пребори Гимназията да остане на брега на морето и така, на следващата година (1881 г.), тя вече е и официално открита. За съществуването ѝ финасово се грижат Българската екзархия, Солунската българска община, както и е подпомогана от даренията на редица българи, сред които княз Александър Богориди. Следващите години са изключително благоприятни за развитието на Училището и така,  четири години след откриването си, то вече е с четири класа. Тогава за председател на педагогическия съвет е избран Трайко Китанчев, който успява да прокара в Гимназията модерни за времето си принципи на образование. Забележителен е фактът, че Солунската гимназия се превръща в третата пълна гимназия по българските земи след тези в София и Пловдив.

Сложната политическа обстановка изправя съществуването на гимназията пред трудности. По време на Илинденско-преображенското въстание (1903 г.) тя е считана за проводник на революционни идеи и турските власти се намесват грубо в нейното управление. А след Балканската война (1913 г.) вече гръцката жандармерия пък нахлува в пансиона към училището, отнема по ценните предмети и изпочупва инвентара. 18 юни 1913 г. е датата, на която жандармериите изпълняват желанието на гръцките власти, като завзезмат Гимназията и разграбват прилежащите към нея музей и метереологическа станция и, на практика, слагат край на нейното съществуване.  Тя ще бъде преместване през следващите години на различни места – първо в Струмица, а след това в Щип, отново в Струмица, след това и в Петрич, а накрая в Горна Джумая (дн. Благоевград), където тя продължава своето съществуване и до днес под името Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.

За своите 33 години съществуване Солунската гимназия успява да даде образование на над 10 000 български ученици и ученички. Сред тях са и редица личности, оставили ярка следа в българската история – Дамян Груев, Андрей Ляпчев, Тодор Александров, а сред учителите ѝ са Григор Пърличев и Константин Величков.

Къде се намира

В наши дни сградата на Солунската гимназия вече не съществува, а на нейно място се помещават училище и детска градина. През 5 март 2014 г. е открита възпоменателна плоча, която да напомня за историческото значение на това място. Самата плоча се намира в центъра на Солун, в близост до църквата „Св. Димитър Солунски“ на улица „Олимпу“ 99.