Българската следа Българските места извън България
Разказвали сме ви за български личности, родени извън пределите на нашата страна, но оставили ярка следа в историята ни. Те произхождат от различни краища на Европа – от далечна Бесарабия, от Банат или пък от Македония, но за първи път ще ви споделим и за човек, роден в близкия ни град Пирот. Но той ще е първенец и със своето постижение – да бъде първият български професионален литературен критик. Днес ще ви разкажем за историята на Кръстьо Кръстев.
През 1866 г. Пирот все още се е намирал в българското землище. На 31 май тази година търговецът Кота Кръстев се сдобива със своя първороден син. Кръстьо завършва българското училище в града, но няма да прекара много време в родния си Пирот. Причината – през 1878 г. Пирот е присъединен към Сърбия. Неговият баща последва примера на много други българи от района и изселва фамилията си в България.
Кръстъо Кръстев има късметът да попадне сред първите випуски на Първа софийска мъжка гимназия (днешното Първо средно училище „Пенчо Славейков“). Знанията по старогръцки, френски, немски и руски, ще се превърнат в ключови при определянето на по-нататъшното му поприще. За да се стигне до него, Кръстьо, както и неговите съвременници ще трябва да преминат през военните перипетии, свързани с установяването на статута на новоосвободената българска държава. Едва наскоро записал се като студент по философия в известния Лайпцигски униерситет, той ще трябва да забави своето образование поради избухналата Сръбско-българска война през 1885 г., в която безотвержено се записва като доброволец.
През следващите години от живота си Кръстьо Кръстев ще се отдаде на своята страст. Първо ще завърши в Лайпциг и ще получи титлата „доктор по философия“. След това ще бъде назначен за директор в педагогическото училище в Казанлък. Ще се завърне и в родната си Първа софийска мъжка гимназия, но този път като учител по логика, психология и етика.
В този период започва и своите първи опити в литературната критика, а ключова роля ще окаже и включването му в кръга „Мисъл“. В него той ще се озове в компанията на Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров. Ще се сдобие и с нова научна степен – професор в Софийския университет, а едва ли ще ви учуди и, че е поканен да стане част от първообраза на Българската академия на науките – Българското книжовно дружество.
Научният път на Кръсто Кръстев следвал своята праволинейна линия, а той трупал статия след статия. От спокойствието на научния живот ще го извади една демонстрация срещу княз Фердинанд, след която е уволнен от Университета. За кратко ще бъде директор за втори път на педагогическо училище – този път в Скопие. Една година по-късно е реабилитиран и се завръща на работа в Софийския университет. До последните си години наред с литературната си критика Кръстьо Кръстев няма да спести и своите критики към политическата обстановка – открито се противопоставя към включването на България в Първата световна война, както и към повторното присъединяване на Пирот към пределите на днешна Сърбия.
Критик по професия, не обичащ и да си мълчи по противоречиви теми, Кръстьо Кръстев ще остави следа като първият професионален критик в България. Умира в София на 15 април 1919 година.