Немският език е традиционно плашещ за повечето от нас. Дългите и трудни за произнасяне думи стряскат всеки сблъскал се с езика. А сега си представете не само да го четете в оригинал, но и вместо да гледате съвременен текст пред вас да е написано през 1774 г. произведение. А бихте ли могли да го преведете на български и то в стихове? С тази задача се захваща Александър Балабанов, днешният герой на „Българската следа“.
През 1879 г. северномакедонският град Щип все още се е намирал на територията на Османската империя. В мразовитата зима, на 18 януари, на Михаил Балабанян и Екатерина Печеникова се ражда син. Александър като дете израства в родния си град, но амбициите на родителите го изпращат да завърши гимназия в столицата на новоосвободена България – София. Любовта към езика и литературата започват все по-силно да си прокрадват път у младия Александър. И така, той успява да продължи образованието си в едно от най-добрите места за тази цел – записва се да учи класическа филология в Лайпциг, а след това се прехвърля и в Ерланген.
В тези години общото правило било, че следваш в чужбина, за да се върнеш в родината и да приложиш наученото. Александър Балабанов не изневерява на този принцип. Пристига отново в София и започва работа в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Освен, че преподава ще се запомни и с това, че създава катедрата по Класическа филология в Университета. От този период датират и неговите първи преводи – успява да превъплъти на български език части от „Илиада“ и „Одисея“, преборва се и с вече споменатия „Фауст“ на Гьоте. Пише и за редица печатни издания, като става и основател на първия литературен вестник в България – „Развигор“, появил се през 1921 г.
Наред с литературоведските си занимания Александър Балабанов сам пише произведения. А една от най-големите му страсти е да подпомага младите таланти да си проправят пътека в трънливите дебри на литературата. Ако може да посочим само едно име сред неговите ученици, то първото място ще бъде заето от Яна Язова. Самият Балабанов е и прототип в някои от романите ѝ – „Ана Дюлгерова“, „Капитан“, „Соленият залив“.
Александър Балабанов не забравя и участта на българите, останали извън пределите на страната след Берлинския конгрес. Съдбата на българите в Македония и Тракия е и негова лична, и той открито се бори за техните права. За целта предприема редица чуждестранни мисии. Успява да достигне дори до пълномощните министри на Австро-Унгария и Франция.
Професор Александър Балабанов умира на 30 ноември 1955 г. в София. Неговото дело може да бъде обобщено с три основни асоциации – „Гьоте“, Яна Язова, съдбата на българите в Македония. Можете да се поклоните пред паметта и делото на големия литературовед и критик:
- Пред гроба му на Централните софийски гробища.