Методий Кусев – духовният борец от Прилеп

Ако се озовете в Стара Загора и решите да посетите парк „Аязмото“, на входа му ще бъдете посрещнати от внушителен паметник на свещеник. По-любопитните от вас ще прочетат на него изписано името на Методий Кусев. Вероятно няма да знаете нищо повече за тази значима личност, оставила следа в борбата за църковна независимост на България и силен отпечатък в Стара Загора. С настоящата статия ще се опитаме да запълним тази празнина.

Град Прилеп, намиращ се на територията на днешна Северна Македония, дава на България две големи имена – едното е Димитър Талев, а другото – героят на днешната ни история. Точната дата, на която е роден Методий Кусев не ни е известна. Знае се, че годината е била 1838 г. или 1840 г. Светското му име, с което го записват родителите му е Тодор. Баща му е бил търговец на тютюн, но заедно с майка му умират рано и остават малкия Тоде и петимата му братя и сестри пълни сираци. За децата започват да се грижат добри граждани и, въпреки трудното си детство, те получават качествено образование. Тодор (Методий) Кусев завършва в създаденото от местния хаджия поп Костадин Дингов частно училище.

За хората с българско самосъзнание 60-те и 70-те години на XIX век не са леки. В този период за първи път Кусев проявява качествата си на защитник на българщината. Взима дейно участие при организирането на българското читалище „Надежда“ и на основаването на неделно училище в града. Показва се и като лидер, ставайки един от водачите на българското църковно движение в Прилеп, както и в Партията на младите в Прилепската българска община.

Първият български църковно-народен събор се провежда през пролетта на 1871 г. в Цариград. Участник в него е и Методий Кусев, като представител на духовниците от Битоля, Преспа, Ресен и на родния му Прилеп. При издаването на фермана за основаването на Българската екзархия в него не са споменати българите от Македония и Тракия, като правоимащи да участват в събора. Кусев изиграва основна роля в признаването и включването на това право, заявявайки „Самото им дохождане показва, че са българи и, че искат да са българи“. През следващите години се включва активно в дейността на Българската екзархия, като наред с това започва и да преподава в българското училище в Цариград.

За първи път Тодор Кусев става известен като Методий на 4 април 1873 г. Тогава, по заръката на екзарх Антим I, той се отдава на монашество, като получава духовното си име в желязната църква „Свети Стефан“. В годините след това е преместен в Пловдивската митрополия, където отново спомага за по-доброто ѝ организиране. Избухналото наблизо Априлско въстание и клането в Перущица, провокират чувството за несправедливост у Методий Кусев. Благодарение на него са събрани голяма част от издевателствата над българското християнско население при потушаването на въстанието. Кусев ги пренася тайно в Цариград и ги разпраща до дипломатическите представителства и кореспондентите на европейските вестници в града и така в Европа разбират за борбата на сънародниците ни.

Методий Кусев продължава да следва линията си на борба за самостоятелна българска църква и училища в местата с българско население в годините след Освобождението на България. Открито се противопоставя на Берлинския договор и става една от водещите фигури на пловдивския комитет „Единство“, чиято цел е съединението на Княжество България и Източна Румелия. Осигурява и логистична и парична помощ при организирането на Кресненско-разложкото въстание. Споменавайки борбата му за отваряне на български училища няма как да пропуснем и един любопитен факт – Кузман Шапкарев настоява българско училище да бъде отворено в Солун, докато Методий Кусев защитава тезата, че то трябва да бъде в Прилеп, тъй като градът се намира в географския център на Македония. Шапкарев надделява и през октомври 1881 г. официалното е открита Солунската гимназия. Въпреки, че не е бил съгласен с местонахождението ѝ, Методий Кусев показва, че идеята да има българско училище е по-висша от личностните разногласия и на следващата година лично я освещава.

През следващите години Методий Кусев ще следва в Киевската духовна семинария, а след това и в духовната академия в Санкт Петербург. Натрупаните знания и лидерският му опит го правят най-добрият избор за ректор на Цариградската семинария. От 1894 г. той ще се установи за постоянно в Стара Загора, където две години по-късно ще бъде избран и за митрополит. Не едно и две са обществените заслуги на Методий Кусев за града – става инициатор за създаването на парк „Аязмото“, както и за построяването на църквата „Свети Теодор Тирон“. Воден от патриотични подбуди, организира и почитането на 30-годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа. Негова е и заслугата по време освещаването на Шипченския манастир „Рождество Христово“ да не се извършва от руски духовници, като лично го ръководи.

1 ноември 1922 година е датата, на която спира да тупти сърцето на защитника за самостоятелна българска църква и за правото на българите от Македония и Тракия да показват българското си самосъзнание. Можете да се поклоните пред делото на Методий Кусев:

  • На гроба му в парк „Аязмото“, в непосредствена близост до църквата „Свети Теодор Тирон“;
  • В негова чест е кръстен и нос в Антарктика.