Одрин е място, което редовно попада на нашата страница. И няма как да е иначе, когато в града можете да посетите две български църкви – „Св. Георги“ и „Св.св. Константин и Елена“. Наскоро ви разказахме и за Александър Чъкърък – будителят на българската общност в града. Запознавали сме ви и с историята на одринския заместник на Апостола – Атанас Узунов, както и с тази на лекаря политик Георги Вълкович. Днес ще ви срещнем с друг лекар, останал в историята като един от бащите на българската фармация – Александър Найденович.
Александър Иванов Найденович се ражда на 7 февруари 1858 година в Одрин. Родът му произхожда от Копривщица. В резултат на един от кърджалийските набези баща му, Иван Найденович, остава сирак и намира убежище в Одрин при неговия роднина Найден Кръстевич. Изглежда, че любовта към медицината се предава от баща на син. Иван Найденович учи медицина в Пиза, а след това и във Флоренция (биографите му водят спорове, дали това не се е случило в Неапол).
Малкият Александър завършва началното си образованието в Одрин, а след това се премества в гръцката столица Атина, където получава и диплома за висшист. Успява да си уреди специализация в Париж и то в най-доброто възможно учебно заведение. Найденович става първият българин, който специализира фармация и токсикология в Сорбоната. Двете години, които прекарва там са достатъчни, за да го убедят, че това ще е призванието му и страстта, на които ще посвети живота си.
Александър Найденович се завръща в своята родина, за да започне да практикува наученото. В Пловдив ще остане за доста кратко, защото получава покана да бъде първи помощник на главния лекар на Медицинското училище в Цариград. Длъжност, на която също няма да се задържи дълго време. Но причината съвсем не е заради лошо представяне, дори напротив. С натрупаните си до този момент знания и опит Найденович е избран за главен аптекар на българската армия. Желанието му да развива фармакологията в България го отвежда до това да бъде началник на химическата лаборатория в София. Александър Найденович е и един от основателите на катедрата по фармакология и токсикология към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Един от пионерите на българската фармакология умира на 10 юли 1927 година в София. Името му незаслужено остава встрани от широката публика. Александър Найденович посвещава целия си съзнателен живот на фармакологията. В години, в които тази наука е била все още непозната за новоосвободена България, той е един от хората, които ще положат основите ѝ у нас, като дори след смъртта си завещава цялото си имущество, за да подпомогне развитието на младите химици в страната ни.
Можете да се поклоните пред делото на Александър Найденович:
- На гроба му в Централните софийски гробища.