Българската следа Българските места извън България
Разказвали сме ви за участника на няколко олимпиади, военен и дългогодишен председател на Българския олимпийски комитет, роденият в Сараево генерал Владимир Стойчев. Спирали сме се и върху историята на даскалетина от Ресенско – Трайко Китанчев. Днес ще тръгнем по следите на свързващото звено между тези две имена. Герой на разказа ни ще бъде първият председател на Българския олимпийски комитет – Ефтим Китанчев.
Както сигурно сте се досетили между него и известния политик Трайко Китанчев има родствена връзка. Ефтим Китанчев се ражда десет години след рождението на неговия брат Трайко. Датата е 15 август 1868 година. Родното му място пък е малкото селце Подмочани, в което с брат си ще прекарат едва няколко години преди да се преместят в близкия Ресен. Ефтим последва мечтата на много негови връстници по това време – да се запише в армията и да се включи във войните за национално обединение. Стига до чин капитан, когато заминава за Италия. Там ще завърши в известната кавалерийска школа в Пинероло. Бързо се изкачва по стълбата на военната йерархия, доказвайки уменията си в Балканската и Междусъюзническата война. В навечерието на Първата световна война е произведен в полковник. Прилага наученото в Пинероло като началник на Кавалерийската школа, а в един момент се налага и да бъде комендант на София.
Военната му кариера следвала изпитания път – чиновете се сменяли, отговорностите се разширявали. След всичките кръвопролития, които видял след толкова години в армията, нещо в Ефтим Китанчев се пречупило. Краят на първата световна война сложил и край на военната му служба. Решил да се обърне към далеч по-хуманния начин на човешко съревнование, а именно спортът. С дългия си опит в кавалерията напълно очаквано се спрял на страстта си по конната езда, добавил и фехтовката.
През 1924 година се провежда последната олимпиада, организирана от Пиер дьо Кубертен. Това е и второто участие на страната ни на Олимпиада. По време на първите съвременни олимпийски игри през 1896 година в Атина България е представлявана от един участник – швейцарският гимнастик и учител в България – Шарл Шампо. Но да се върнем на Олимпиадата във френската столица. Тя се превръща в неофициален дебют за България поради възможността да вземат участие в него многократно повече българи. От една година вече Българският олимпийски комитет си има свой пръв председател – Ефтим Китанчев. Участието на България по време на Олимпиадата ще се превърне в основна кауза за него. Ще стигне дори до там да направи нещо немислимо и рядко срещано в наши дни. За да може да пътуват, колкото се може повече български участници, самият Китанчев отказва да замине за Париж. Един от участниците в конната езда пък ще бъде и името, с което започнахме своя разказ – генерал Владимир Стойчев.
В последните години на своя живот Ефтим Китанчев работи като генерал консул в Атина. Има нещо символично, че родоначалникът на олимпийското движение в България ще намери своя пристан в родината на олимпийските игри. Ефтим Китанчев умира на 6 октомври 1925 г., едва на 57 години в гръцката столица. Погребан е в Централните софийски гробища, като гробът му е едва различим, несправедливост, което чрез днешната ни статия ще се опитаме да подтикнем да бъде поправена.