„И Радецки гордо плува…“
Едва ли има българин, който да не знае стиховете:
„Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и „Радецки“ гордо плува
по златни вълни.“
Историята как Ботев слиза с четата си на Козлодуйския бряг е позната на всички ни. Малцина обаче знаят мястото, от което големият поет се качва на легендарния кораб „Радецки“. До поредната българска следа ме делят двайсетина минути път с кола от ценъра на Русе. В следващите редове ще стане дума за Гюргево – румънският град, който се превръща в своеобразна революционна столица за българите.
Годината е 1875, когато в сърцето на града, точно срещу днешния централен пазар, се основава Гюргевският революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а сред сподвижниците му са Стоян Заимов, Никола Обретенов, Панайот Волов, Георги Бенковски. Комитетът остава в историята с това, че взема решението за организиране на най-голямото въстание в българската история – Априлското.
Определяният от мнозина за най-романтичен момент от това въстание отново е свързан с крайдунавския град. За да се убедите в това, трябва да изминете едва три километра, след като сте преминали „Дунав мост“, за да достигнете Гюргевското пристанище. Това е мястото, на което на 16 май 1876 година Христо Ботев се качва с четата си на пътуващия към Виена параход „Радецки“. За да не привлекат внимание, поборниците решават да се дегизират като градинари. На палубата на кораба Ботев връчва написано на френски език писмо на капитан Дагоберт Енглендер, в което заявява, че параходът трябва да бъде предоставен на разположение на четата, за да се притече тя на помощ на своите сънародници. За пребиваването на Ботев и неговите другари на „Радецки“ разбираме както от спомените на самия капитан, така и от ценните реликви, предадени от неговия брат на цар Борис III – печата на кораба и оригиналния му флаг, както и копието на писмото от българския революционер към него.
Днес за тези героични времена свидетелства поставената на сградата на пристанището в Гюргево плоча, която на български език възхвалява делото на Христо Ботев и неговите четници. Допълнително вдъхновение може да почерпите и от прекрасната гледка, разкриваща се от това място към Русе.
Къде се намира
Малко след като слезете от „Дунав мост“, на първото кръгово кръстовище, завийте наляво. След това карайте само направо, докато не стигнете разклонение с указателна табела за пристанището. Минавате мост и продължавате направо до края на пътя, където е и Речната гара.
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.