Гробницата на Евлоги и Христо Георгиеви (Букурещ)

Търговци и меценати от двете страни на Дунава

Знанията на средностатистическия българин за братята Евлоги и Христо Георгиеви обикновено се изчерпват с персонализирането им с двете статуи, стоящи пред главния вход на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, чийто ректорат е построен с техни средства. Може би причината за това е и фактът, че по-голямата част от техния живот е свързана със съседна Румъния. Поради това гробницата им може да бъде открита в намиращото се в Букурещ гробище „Белу“. Посетих я за първи път, воден от доайена на българската общност в Румъния – Лука Велчов, часове преди срещата ми с местните българи. Оказа се, че не едно и две са българските следи в „Белу“, но в по-долните редове ще отделим място на най-ярката от тях.

Роденият на 13 октомври 1819 година Евлоги и 5 години по-младият му брат Христо са единствените оцелели от петимата наследници на Георги Недев и Евдокия Пулиева. Съвсем млади, те се преместват от родния Карлово в град Галац, където братята на майка им – Христо и Никола Пулиеви, имат фирма за търговия с ориз. Постепенно те разширяват дейността си и се насочват към селското стопанство, вноса на стоки от Англия и дори банковото дело. В търговската им дейност са въвлечени над 200 търговци и комисионери от 40 български града. Към 1878 година капиталите на фирмата на Евлоги Георгиев достигат 12 милиона гроша, което го прави най-богатия човек на територията на днешна Румъния. След смъртта на брат си Христо през 1872 година, той продължава филантропската деност, която е започната от двамата. В румънската столица Букурещ със средства на братя Георгиеви са построени университетът „Карол I“ и концертната зала „Атенеум“, а с дарения на Евлоги Георгиев са създадени Българско девическо училище в Солун и Българска болница в Цариград.

След смъртта на Евлоги Георгиев, на 5 юли 1897 година, започва строежът на великолепна мраморна гробница на братя Георгиеви, която и до ден днешен се намира на алея 48, в близост до централния вход на гробище „Белу“. Тя е завършена през 1902 година, а зад нейното изпълнения стои бащата на съвременната румънска архитектура Йон Минку. Самото помещение е обособено на два етажа. В крипта под голяма каменна плоча са положени костите на двамата братя, а на стените има техни барелефи. От четирите страни на гробницата са разположени бронзови фигури на евангелистите Матей, Марк, Лука и Йоан, дело на скулптора от немски произход Фриц Щорх. На покрива ù са поставени шестоъгълни звезди, които са символ на богатството и благополучието на братята. Върху самата нея с бронзови букви на румънски език е написано „И на него изгря истинската светлина“.

Въпреки пищността си дълго време гробницата на братя Евлоги и Христо Георгиеви не е поддържана от румънските власти. В последните години тя дори става жертва на грабежи, което обаче не пречи нейното величествено присъствие и до днес да подсеща за славното дело на българските търговци и меценати.

Къде се намира

Гробницата на братята Евлоги и Христо Георгиеви се намира в най-голямото букурещко гробище – „Белу“, в което своя последен пристан намират повечето от значимите личности на румънските наука и изкуство. Гробището е на „Шосеауа Олценител“ на гърба на парк „Тинеретулуй“.