Българската следа Българските места извън България
Името на писателката Дора Габе е сред първите хрумвания, когато трябва да отговорим на въпроса коя известна българска поетеса познаваме. Име, което ме е учудвало със странността му, но и със своето благозвучие. За да научим повече за него, трябва да обърнем поглед към нейния баща, оставил също не малка следа в българската история. Днес ще ви разкажем за Петър Габе, един от защитниците на Добруджа.
Кропивницки е град в централна Украйна. До 1926 г. носи името Елисаветград, след това – Кировград, преди да стигнем до 2016 г. , от когато носи и настоящето си име. През 1857 г. още се е наричал Елисаветград и е бил част от Руската империя, когато на 18 февруари в него се ражда Петър Габе.
За детството на Петър Габе не знаем много. Завършва гимназията в Одеса, като веднага след това започва и да преподава по математика. Но бързо се отказа, за да се отдаде на голямата си страст – земедлието и изучването на селкостопанската дейност. Дейност, която му е на сърце, но която скоро му се налага да изостави заради избухването на Руско-турската война (1877-1878), в която той се записва като опълченец.
Няколко години след края на войната Петър Габе взима семейството си и се решава на тежката стъпка да напусне родния край поради несългасие с налаганата по тези места политика. Решение, което ще се окаже животоопределящо за него. Решение, продиктувано от една кратка новина в местен вестник, гласяща, че в Княжество България дават възможност да се заселиш свободно, ако решиш да обработваш пустеещите земи.
Младото семейство стига до Добруджа, но началото никак не е леко. Налага им се да се сменят няколко села, сред които Методиево и Паскалево, преди селскостопанската им дейност да потръгне. И така Петър Габе достига до Дъбовик, в който успява да закупи първия си чифлик. Човек на науката, Петър Габе не се спира да пробва всеки от новите методи, за които чете в чуждите издания.
Въвеждайки железния плуг, той увеличава добивите си три пъти повече от тези на своите съседи. Виждайки размаха, с който се развива селскостопанската му дейност, решава да закупи нов парцел, който е доста по-голям. Скоро край село Кардам се разгръща най-модерното за времето си селско стопанство в България, а Петър Габе изрича думите, че Добруджа е българската Калифорния.
Любовта към Добруджа вече е заразила Петър Габе. Сам успява да се увери в плодородието на земята, както и в трудолюбието на нейните жители. Любов, която ще предопредели неговите бъдещи въжделения и действия. Петър Габе споделя, че това го подтиква да се обърне и към политиката, за да започне да защитава бедните добруджанци. Той е и един от организаторите на първото земеделско сдружение в България, както и сред основните застъпници за откриването на железопътната връзка към Добрич.
Няколко години по-късно, през 1913 г., Южна Добруджа е анексирана към Румъния. На Петър Габе се налага да премести семейството си в столицата София. Но не се отделя дълго от своята голяма любов. През 1916 г. българската армия освобождава Южна Добруджа, а Петър Габе се завръща заедно с дъщеря си Дора Габе, за да опишат жестокостите, на които е подложено българското население.
Публикуват ги година по-късно в „Румъния в Добруджа 1913-1916“. Книга, за която при повторното анексиране на Добруджа през 1918 г., Петър Габе е осъден на смърт от румънската държава. Имуществото му е отнето, книгите – опожарени. Разорен, но отказал да предаде убежденията си за Добруджа Петър Габе умира на 27 март 1927 г. в дома си на улица „Светослав Тертер“ 18 в София, където можете да отдаде и своята почит към него.