Санстефанският мирен договор (Сан Стефано)

Началото на Свободна България

Трети март е сакрална дата за всеки българин. Първата асоциация, която винаги изниква в главата ми, е Шипка. Всяко мое посещение на Паметника на свободата ме е карало да потреперя. Зад самата дата 3 март се крие обаче едно друго място, разположено извън пределите на България – Сан Стефано, предградието на Истанбул. За тази българска следа ще разберете в празничната ни статия.

Успях да стигна до Сан Стефано през далечната вече 2013 година. Майка ми  беше част от програма по обмен на преподаватели в Анкара и аз реших да я посетя и да се приберем заедно. Наред с всичките забележителности, които видяхме, аз имах една цел, която щеше да се изпълни в последния ден преди да заминем – да посетим Сан Стефано и къщата, в която е подписан мирният договор, с който България става свободна страна. По това време не разполагах с интернет на телефона и трябваше доста да се подготвя, за да достигнем до локацията. Бях намерил един пътепис, в който имаше географските координати. Моята своебразна карта към тази българска следа бяха няколко разпечатани скрийншота от Google Maps и снимка на самата къща. Хванахме такси от центъра на Истанбул и се отправихме на дълго пътуване. Дълго не заради самото разстояние – трябваше да изминем петнадесетина километра, което за мащабите на Истанбул не е нищо. За наш „късмет“ крайбрежният път, по който се движихме през цялото време, се ремонтираше, което увеличи с много нашето чакане. Още една малка подробност – владеенето на английски език не е силна черта на турските шофьори на такси. В употреба влязоха разпечатаните от мен листа с локацията, която, разбира се, не говореше нищо на шофьора. След близо час слезнахме от колата и по мои изчисления трябваше да бъдем доста близо до къщата. Изминахме не повече от няколко минути пеша и вече стояхме пред красивата бяла къща – една от най-ценните следи на нашата история отвъд границите ни. Нямаше табела или някакъв знак, който да указва, че именно в нея се е сложил краят на Руско-турската война (1877-1878).

Самата война е десета подред между Русия и Османската империя, като за период от три века (ХVII, XIII и XIX век) двете сили воюват помежду си приблизително на всеки 25 години. За последната от тези войни поводите са няколко – въстанието в Босна и Херцеговина (1875 г.), Априлското въстание в България (1876 г.) и Сръбско-турската война (1876 г.). В историографията тази война остава като освободителна, защото след нея се слага началото на Третата българска държава, като Румъния, Сърбия и Черна гора  получават своята независимост. От българска страна участие взимат 12 опълченски дружини, а загиналите само от тях са близо 1 400 души, без в това число да се включват загиналите от обикновеното население. За хода на самата война има достатъчно информация, затова тук ще обърнем внимание на последния етап, с който приключва. В началото на 1878 г. Русия успява да достигне на двадесетина километра от Истанбул, като единствено помощта на британския флот успява да спаси превземането на столицата на Османската империя.  Великите сили накарват Русия да подпише Одринското примирие на 31 януари, а един месец по-късно, на 3 март, е подписан и предварителният Санстефански договор.

Според спомените на участниците Санстефанският мирен договор е подписан около 17 часа местно време, като от руска страна представители са били граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от страна на Османската империя – Савфет Мехмед паша и посланика в Германия – Садулах Бей. Въпреки че България дава множество жертви по време на войната, наш представител не е присъствал. Любопитен факт е, че самият договор нарушава две тайни споразумения на Русия с Австро-Унгария – Райхщадското споразумение (1876 г.) и Будапещенската конвенция (1877 г.). Според тези споразумения не се е позволявало на Балканите да се създаде голяма държава. В Санстефанския договор четем точно обратното – България става „автономно княжество…ще има народно християнско правителство  и местна милиция. Османската империя там повече не ще се намира“. Самите граници на България ще бъдат определени от специална руско-турска комисия и, ако границите заложени в договора бяха спазени, то към днешни дни щяха да бъдат прибавени Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония, части от Косово (Качаник) и Албания (Корча), както и части от Източна Тракия.

Веднага след подписването на Санстефанския мирен договор той среща сериозно неодобрение от Великите сили – Обединеното кралство и Австро-Унгария се обявяват срещу него, защото според тях по този начин Русия сама решава Източния въпрос без да се допита до тях. Към тях се присъединяват и Италия и Франция, които се опасяват, че евентуален излаз на България на Бяло море би могъл да бъде използван от Русия за оказване на влияние по Средиземноморието. Мирният договор среща сериозно неодобрение и от останалите балкански държави – Сърбия, Румъния и Гърция не са съгласни със зададените граници. Недоволството сред Великите сили предвещава избухването на война помежду им и за да не се стигне до нея Русия и Великобритания подписват Лондонското споразумение, а  в периода 13 юни – 13 юли 1878 г. се провежда и Берлинският конгрес, след който някои от точките в договора от Сан Стефано са преразгледани.

Но да се върнем към Сан Стефано – с договора от 3 март се дава началото на Третата българска държава, а датата е избрана за наш национален празник. Зададените в него граници ще се превърнат в национален идеал и стремежът към постигането му ще наложи участието на страна ни в Балканските войни и в двете световни войни.

Къде се намира

В наши дни, изправени пред сградата в Сан Стефано, по нищо не може да разберем, че в нея се е случило толкова значимо, не само за България, събитие. Самото предградие е част от Истанбул, като за да достигнете до него най-лесният начин ще е да използвате такси. Въпреки че ако кажете Сан Стефано, пак биха ви разбрали, то по-добре е да използвате името, което то носи от 1926 г. – Йешилкьой. Самата къща се намира на 300 метра пешеходно разстояние от морето, а адресът ѝ е Yeşilköy İstanbul Cd. No:37.