Българската следа Българските места извън България
На петдесетина километра от Малко Търново се намира турският град Киркларели. С население от над 100 000 души той е и административен център на вилаета Лозенград. През годините Лозенград, както е по-известен в България, се сдобива с не една и две български следи, основно църкви и училища, построени от българското малцинство. За единствената църква, вече недействаща, но оцеляла, ще отделим и специална статия, но днес ще ви разкажем историята на Атанас Михайлов Чалъков, най-известният българин роден в Лозенград. И ако се чудите, защо това име не ви говори нищо, то нека ви разкрием и неговото монашеско име – Антим.
Точната дата на раждане на Атанас Чалъков не е стигнала до нас. Знаем единствено, че е роден през 1816 г. в Лозенград. Още ненавършил двадесет години се отправя към Атон, където се замонашва в Хилендарския манастир. Приема името Антим, с което ще остане известен в българската история. В манастира Антим няма да прекара дълго време, защото ще посвети следащите години на образованието си. Първоначално ще завърши едно от най-известните училища в Цариград – т.нар. Велика народна школа. След това ще се прехвърли на остров Халки, за да завърши богословското училище. Стига дори и далеч на североизток – първо учи в Одеса, а след това и завършва Духовната академия в Москва.
Солидното образование, което Антим придобива, му помага да започне да работи още от самото начало на ръководни позиции. Избран е за ректор на богословското училище на остров Халки, но скоро го напуска, за да стане Преславски митрополит. Ще смени още няколко епархии преди да бъде изпратен в упраляваната от Партений Зографски епархия със седалище град Кукуш. През 1868 г. става Видински митрополит, като с малки прекъсвания ще остане в крайдунавския град до смъртта си.
Не една и две са заслугите, с които Антим остава следа в българската история. Той ще се превърне в основна фигура при изграждането на Екзархията. Наред с църковната дейност, той се ангажира пряко и с обществено-политическия живот. Успява да информира международната общност и дипломация в Цариград за зверствата, извършени по време на потушаването на Априлското въстание. След Освобождението на България става и председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание във Велико Търново.
За края на нашия разказа за поредната българска личност, родена извън пределите на България, ще ви споменем и една любопитна история. По време на Сръбско-българската война му е предложено да потърси убежище в Калафат, на което той категорично отказва с думите – „Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска“. Антим I умира на 1 декември 1888 г. във Видин.
Mястото, където можете да почетете Антим I:
- неговият мавзолей в двора на Видинската митрополия.