Българската следа Българските места извън България
Всички сме чували за оперния певец Борис Христов, но колко от нас знаят за неговия дядо – Христо Совичанов, който също оставя следа в българската история. Информацията за него е доста оскъдна, но в следващите редове ще хвърлим повече светлина върху тази бележита личност.
Родът на Христо Совичанов е населявал областта под полите на връх Каймакчалан. Поради трудните взаимоотношения с турската власт се преселва във високопланинското село Сович. Разположено на около петдесетина километра от Битоля, селото дава и името на Совичанови. В него е роден и Христо Совичанов, но неговата рождена дата не е известна. Това, което се знае е, че семейството му си е изкарвало прехраната със земеделие и скотовъдство, а произведените продукти, закарвали до близката Битоля. Успяват да припечелят и дори се стига до там да закупят още обработваеми земи в друго село от района – Вощарани. За да могат да контролират целия процес се налага и да се преместят в него.
По това време семействата са били многолюдни. Единият от братята на Христо Совичанов ще стане кмет на селото, друг – ще продължи семейната традиция да се занимава със скотовъдство. Трети – ще отвори своя кръчма. Христо Совичанов избира коренно различен път. Установява се в Битоля, като там започва да се занимава с шивачество или по-точно – с производството на аби.
Славел се със своята певческа дарба, с която се прочул сред местните, ставайки псалт в битолската църква „Света Богородица“. Открил, че това е неговото призвание, започва да преподава псалтика в българското училище. Докато е в Битоля се оженва, като му се раждат осем деца. За съжаление, едва три остават живи, но едно от тях (Кирил), ще стане бащата на един от най-известните оперни певци на ХХ век – Борис Христов.
В този си период се увлича и по революционните идеи и по мечтата за обединена България. Включва се в местния революционен комитет, като е избран за негов касиер. Едва ли ще ви учуди, че именно Христо Совичанов е и човекът, който учи членовете на комитета на революционни песни и отново, когато запеел, всички притихвали от възхита. За негово и на сподвижниците му съжаление, техните стремежи са потушени след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание. За революционерите и близките им да останат по родните си места става доста опасно.
Така, неговият син Кирил избягва в София, а по-късно към него се присъединява и Христо. В последните години на своя живот Христо Совичанов се връща към това, което най-много е обичал – прехраната си изкарва отново с шивачество, но това, което го крепи е, че всяка неделя и по празник той отново е псалт в църквата – малката църква „Св. Никола“ и „Света Параскева“ са огласяни от неговото пеене.
Христо Совичанов умира през 1918 година, но точната дата не е известна. Това, с което ще бъде запомнен е революционният му стремеж към обединена България и невероятната дарба да пее. Дарба, която едно поколение по-късно ще се прероди в един от най-известните оперни гласове в света – този на Борис Христов.