Спас Соколов – Ботевият четник от Тулча

Не едно и две са имената, оставили ярка следа в българската история, които са родени в района около делтата на река Дунав. Вече сме ви разказвали за кмета на София – Димитър Петков, за участвалия в пет войни – Янко Драганов, както и за офицера в две държави – Вичо Диков. Днешната ни статия е посветена на една малко позната, но изключително значима личност – героят от Ботевата чета Спас Соколов.

През 1854 г. град Тулча се намира в пределите на Османската империя, когато в него се ражда Спас Иванов Соколов. Информацията за ранните му години е изключително оскъдна. Не се знае нищо нито за рождената му дата, нито за детството му. От родната Тулча заминава за далечен Белград, където учи военно дело, а след това продължава образованието си и в Загреб. Малко след това попада в трети голям балкански град – Букурещ. Град, който ще се окаже ключов за неговата биография. Именно там се запознава с българските „немили-недраги“, които запалват в него искрата на революционното дело.

Един от хората, с които се сприятелява в Букурещ е Христо Ботев. Поетът до толкова успява да впечатли с идеите си младия Соколов, че той се посвещава изцяло на идеята за свободна България. Заминава за Врачанския край – на думи е учител в няколко села – Добролево, Долна Кремена и други, както и в Козлдуй и Оряхово. На дело е натоварен с много по-важна задача – да създава революционни комитети, с които да подбуди местното население. Скоро задачата му е разкрита и  се налага отново да премине отвъд Дунава.

В спомените си „даскалът от Козлодуй“ Младен Павлов описва Спас Соколов като един от хората, определили точното място, на което Ботевата чета да спре. Соколов се качва на кораба „Радецки“ в Гюргево като взводен командир, гордо сложил на калпака си „златен лев“, подарен му от българин в Браила. Спас Соколов участва във всяко едно от сраженията на Ботевата чета по дългия път от Козлодуй до Врачанския Балкан. След смъртта на Христо Ботев се укрива със свои съратници в продължение на четири денонощия, преди да бъдат заловени край ботевградското село Литаково. Откарани са в София, където са осъдени на смърт. Скоро присъдата на всички е заменена с доживотно заточение на остров Родос. Спас Соколов прекарва на острова повече от две години, когато посреща Освобождението на България и получава правото да се завърне в своята родина.

Представете си как се е чувствал Спас Соколов. Едва на двадесет и четири години, а зад гърба си е изпитал толкова много драматични събития. Запалената от Ботев искра в него все още гори ярко. Той се включва веднага в обществения живот на новоосвободена България. Воден от желанието да подобри все повече положението на народа, той се завръща отново във Враца. Вече като областен управител, длъжност, която след няколко години ще заеме и в Кюстендил.

Спас Соколов ще преживее и следващите ключови за родината ни събития – Съединението на България, Сръбско-българската война, обявяването на Независимостта и Първата световна война. Умира в дома си през 1922 година, а датата отново остава неизвестна. Можете да почетете героя от Ботевата чета на мястото, където е живял:

  • На улица „Сердика“ 13 в София.