Аврам Гуджев – героят в три войни

Шансът да сте засичали в информационното пространство името на Аврам Иванов Гуджев е доста малък. Име, зад което стои поредната  личност, оставила следа в българската история. Гуджев е  бесарабски българин, участник в три войни, награден с орден „За храброст“. Един от тези, на които е посветен паметникът на опълченците в Болград, известен катоБесарабската Шипка“.

Родът на Аврам Гуджев произхожда от Сопот. Едни от многото заселили се в Бесарабия в търсене на по-добър живот. Гуджев е роден през 1851 г., но дата му на раждане не е известна. Знае се, че е роден в Болград, където израства. Често на нашите страници споменаваме за възпитаниците на Болградската гимназияДанаил Николаев, Александър Теодоров – Балан, Александър Малинов и други. Сред тези имена ще наредим още едно – това на Аврам Гуджев. След гимназията заминава за Одеса, където става войник и се записва в Одеското военно училище. Получавайки своето военно образование, той става редови офицер в армията на Руската империя, като е прехвърлен в Кишинев. Гуджев не забравя своите корени и прави нещо, което малцина биха сторили в наши дни. Пише писмо до българските революционери в Браила, заявявайки готовносттта си да замине за България, където да се включи в борбата за освобождението на своята „прародина“.

Преди да стигне до България, получава своето военно каляване, биейки се като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Получава и орден за проявена храброст в боевете при Зайчар и околията.  На следващата година Аврам Гуджев се включва в Руско-турската война (1877-1878). Преминавайки през Свищов стига до подножието на връх Шипка. Отличава се в боевете при Шейново. Ранен е в лявото рамо, но не се предава до окончателното сломяване на турската войска. След Освобождението на България остава на нейна територия. Включва се в новосформираната българска армия, като с натрупания си опит, се превръща в един от нейните основоположници.

В тези години войните изобилстват една след друга. Избухва и братоубийствената Сръбско-българска война (1885). Третата война, в която Аврам Гуджев ще влезне и, след която за трети път ще получи орден „За храброст“. В нея командва т.нар. Западен корпус, с който защитава Сливница, а след това спомага и за овладяването на Цариброд и Пирот.

Избрал да измине стотици километри, за да се бори за освобождението на своята „прародина“ и доказал своята храброст в три войни, но тук някъде ще се прокрадне и негативният оттенък в биографията на Гуджев. Противник на политиката на княз Александър Батенберг, той се включва в Деветоавгустовския преврат, довел до детронирането на княза и до тежка политическа криза. Скоро последва и контрапреврат, в който Гуджев и други от организаторите са арестувани. Успява да избяга в Румъния, откъдето ще се включи в русофилските бунтове в Русе. Бунтове, които не успяват, но заради участието си в тях, ще заключи вратата си към България. Дали решението му да спомогне за преврата е било правилно, ще оставим на историците. Умира на 8 април 1895 г.  в Москва. Въпреки превръщането си в противоречива личност към края на живота си, Аврам Гуджев остава една от основните фигури сред българските доброволци, дошли от Бесарабия в опит да помогнат за Освобождението на България.