Българската следа Българските места извън България
Минавал съм няколко пъти през селцето с трудно проинзосимото име Чешемкьой. Разположено в автономния район Гагаузия в югозападния ъгъл на Молдова, то с нищо не привлече вниманието ми. Едва наскоро научих, че един от пионерите на българската опера, Иван Вулпе, е родом от това място . Именно на него е посветена и днешната ни статия.
През 1876 година Чешмекьой се намира в границите на Румъния, когато на 1 септември се ражда Иван Вулпе. Ако ви кажа, че от него до Болград разстоянието е колкото един маратон – 42 километра, то едва ли ще ви учудя, че именно там избира да продължи образованието си и Вулпе. В местната Болградска гимназия сред имената на Александър Теодоров – Балан, Данаил Николаев и Александър Малинов, ще се нареди и още една значима личност, оставила сериозна следа в българската история.
За детството и юношеските години на Иван Вулпе до наши дни не е достигнала почти никаква информация. Това, което се знае е, че след завърването на Болградската гимназия, той се отправя на далечно пътешествие на изток. Стига до Москва, където завършва в Консерваторията. И още от този период започва да посещава своята прародина България, за да изнася концерти. На един от тези концерти се запознава и с бъдещата си жена – певицата Богдана Гюзелева. Следващата дестинация на младото семейство ще бъде още по на изток. Далченият Иркутск, разположен в близост до езерото Байкал, ще приюти влюбената двойка, която вече се е сдобила и със син – Николай Вулпе, наследил баща си в оперното пеене.
В Русия се запознава и с друго голямо име от българската опера, за което ще ви разкажем в една от следващите ни статии – Константин Михайлов – Стоян. Той разкрива на Иван Вулпе своята мечта да създаде оперен театър в България. Авантюрист по природа и лудо влюбен в операта, Вулпе не чака втора покана. През 1907 г. заминава за България, където се установява за постоянно. На следващата година, 1908, ще стане и един от основателите на Българската оперна дружба (дн. Национална опера и балет). Ще остане в Операта до 1926 г. , като в историята на българското оперно изкуство със златни букви са записани превъплъщенията му като Мефистофел във „Фауст“, на Собакин в „Царска годеница“, на Марсел в „Хугеноти“ и много други.
Иван Вулпе съчетава работата си в операта и с преподаване в Държавното музикално училище (дн. Държавна консерватория). С труда си там успява да достигне и до научното звание професор, като дава път на не едно и две от най-известните български певци по това време. Инфаркт прекратява на сравнително млада възраст творческия път на Вулпе. Нещастното събитие се случва на 26 август 1929 г. в София. Иван Вулпе ще остави следа в историята ни с любовта си към музиката и като един от основоположниците на българската опера.