Васил Златаров – пионерът на българското въздухоплаване

Вече съм ви разказвал за една от най-ключовите български следи отвъд Дунава – мястото, от което Ботевата чета се качва на кораба „Радецки“. Ще добавим още един факт за Гюргево – там е роден и пионерът на българското въздухоплаване. Днес ще ви разкажаме историята на Васил Златаров.

Името на Христо Ботев ще се появи за втори път в нашата история. Майката на Васил Златаров Николина е част от революционните среди и като такава е сред хората, решили да помогнат на поета.  Не е случайно и, че именно в Гюргево е основан Гюргевският революционен комитет, който организира Априлското въстание. Но да се върнем на героя на днешния разказ. Васил Златаров е роден на 3 ноември 1869 г. в Гюргево. Семейството му е будно, възрожденско, затова и веднага прехвърля сина си да учи в новоосвободената гимназия. Малкият Васил завършва гимназия в Русе, а веднага след това е записан на военна служба. Едно събитие ще предопредели целия му живот. В Пловдив се състои първото българско изложение. По време на него са проведени демонстрации с балон. Васил Златаров е един от хората, които осигуряват безопасното протичане на събитието.

Полетът с балон се запечатва силно в съзнанието на Васил Златаров. Поставя си за цел да обедини летенето и военната служба. Доводите му за ползата от това, както и с това как може да допринесе за такова развитие са достатъчно силни пред неговите началници. Скоро е изпратен в Санкт Петербург, където ще бъде единственият чуждестранен офицер, допуснат да се обучава. Васил Златаров използва умело дадения му шанс. Завършва с отличие и се завръща в България. В столицата София му е поверено да е началник на малка въздухоплавателна команда. В Софийското поле Васил Златарев организира серия от експериментални полети с хвърчила, като успява да издигне товари до седемдесет килограма. По това време Васил Златарев ще стане пионер в още нещо – той е и първият българин летял с безмоторен самолет.

Военното командване не вижда перспектива във въздухоплаването и закрива командата на Васил Златаров. Той не се предава в преследването на мечтата си. След малко повече от година неговата команда е възстановена. Златаров се хвърля още по-силно, за да използва дадения му повторен шанс. Посещава различни международни изложения, за да научи повече не само за балоните, но и за самолетите. Васил Златаров съвместно с Йордан Казанджиев изготвят проекта, с който се създава и първият български летателен балон – „София – 1“. Това е и балонът, който българската армия ще използва за бойни полети през Балканската и през Първата световна война.

Но мечтите на Васил Златаров са още по-големи. Той знае, че балонът е лесна мишена за противника. Необходимо е да бъдат закупени и самолети. Но това далеч не е само една покупка, Златаров описва какви са критериите, на които трябва да отговарят новите летателни апарати. Тяхната поддръжка е не по-малко трудна. За целта организира отварянето на летище край Свиленград, към което е добавена и полева работилница за ремонт на самолетите. Всичките усилия на Васил Златаров ще бъдат увековечени в подвиг, с който той ще остави следа не само в българската, но и в европейската история. По време на Балканската война, на 17 ноември 1912 г. Васил Златаров ще поеме заедно с италианския доброволец Джовани Сабели на полет към Одрин. В местността до гарата на града ще се  осъществи първата в България и Европа бомбардировка от въздуха.

Васил Златаров посвещава на въздухоплаването целия си живот. Създава редица трудове, които да подпомогнат теоретичната подготовка за тази непозната за нашите земи дисциплина. Със своя нестихващ ентусиазъм той ще запише своето име на първо място в българското въздухоплаване. Но стигаме до злощастния за България Ньойски договор, с който се слага край на участието ни в Първата световна война. Договор, който слага край и на мечтите на Васил Златаров, защото българската авиация е унищожена, а той е един от многото уволнени. Всичките събития влошават здравето на Васил Златаров и той до края на живота си няма да успее да се завърне към своята страст. Умира на 17 май 1932 г. в София, но името му ще остане като синоним на непримиримост и на постоянно преследване на дадена мечта, независимо колко трудна за изпълнение да изглежда тя.