Българската следа Българските места извън България
Във време, в което работещите граждански летища в България се броят на пръстите на едната ми ръка, е хубаво да обърнем взор назад в годините, когато авионжинерството се заражда по нашите земи. Несъмено човекът, с когото ще свържем това развитие у нас и, на когото може да връчим титлата „баща на авиацията“ е Асен Йорданов, станал дори почетен гражданин на Ню Йорк и оставил сериозна българска следа зад Океана. За неговия вдъхоновяващ живот ще стане дума в по-долните редове.
Асен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 г. Баща му, Христо, споделя, че като малък любимото занимание на неговия син са хвърчилата. Самият Христо Йорданов е инженер химик и верен на веруюто, че страстта към науката и към желанието да се лети се предава от баща на син, той води сина си на различни технологични изложби по целия свят. Италия, Швейцария и Франция са страните, в които младия Асен попива най-новото от научните тенденции и с нестихващ интерес разглежда представяните макети на нови изобретения. Изпратен да учи в Гренобъл, Асен Йорданов прави малък завой към Париж, като се записва в едно от предградията в училището за пилоти на един от най-големите в тази сфера – французинът Луи Блерио.
Реализирането на детската мечта към хвърчилата и летенето изглежда вече в ход. Но този полет към детското хоби на Асен Йорданов е спрян от военно-политическата обстановка на Балканите. През 1912 г. избухва Балканската война и всички годни за служба мъже в България са привикани на фронта. Едно момче, ненавършило пълнолетие, едва на шестнадесет години се записва добролец. Но отново няма да бъде далеч от самолетите, защото ще започне работа като механик в аеропланното отделение край Свиленград.
Престоят на Асен Йорданов край Свиленград ще даде своя плод след няколко години. На 10 август 1915 г. създава първия български самолет, носещ името „Експрес“ или „Йорданов-1“, за да покаже амбициите на своя създател. Изобретателят му Асен Йорданов е едва на деветнадесет години, но вече е основоположник на българската авиация.
Както стана вече дума, началото на ХХ век е изпълнено с военно-политически събития, в които се налага на българската държава да се бори за запазването на своята цялост и независимост. Княжество България се включва в Първата световна война на 14 октомври 1915 г. , когато обявява война на Кралство Сърбия. Като част от Авиационното училище в Божурище, Асен Йорданов също е изпратен на фронта. Въпреки че едва ли това е начинът, по който иска да свърже страстта си към летенето, на него му е поверен боен самолет. Освен гениален изобретател, ще се окаже и изключително смел във въздушните боеве. Като за проявена храброст в сражения над територията на днешна Северна Македония, Асен Йорданов е награден с орден за храброст.
Асен Йорданов успява да премине през различните трусове на военно-политическата обстановка до края на Първата световна война почти безболезнено. Дори във време на война успява да не се откъсне от своята любов към летенето. 27 ноември 1919 г. ще се окаже пагубна дата за България – на нея е подписан Ньойският мирен договор, след който България губи своите Западни покрайнини. Тази дата ще се окаже и черна за стремежите на Асен Йорданов да работи за развитието на българската авиация. Причината е една от клаузите в договора – на България е забранено да има своя авиация, самолетите ни са унищожени, а всички летци – уволнени.
Трудни са следващите години за един изобретател, който иска да работи върху нещо, забранено му. Но се стига до 1921 г. САЩ обявяват конкурс за обиколка на Земята със самолет, а за победителите има и награда от един милиард долара. Разбирайки за този конкурс, Асен Йорданов успява да убеди българската държава в своите умения и възможността да спечели наградата и българското правителство подкрепя финансово неговото и на Гаврил Стоянов изпращане в Америка. За съжаление, конкурсът не се провежда, като официалната причина е липсата на кандидати от други държави. Но когато една врата се затваря, друга се отваря. Асен Йорданов получава разрешение да остане на територията на САЩ.
Ще започне най-бляскавия етап от летателната кариера на Асен Йорданов. Но първо ще му се наложи да измине стъпките от най-ниското ниво – ще се посвети на изучаването на английски, а когато е достатъчно уверен, ще постъпи като чертожник в конструкторско бюро, а след него ще стане и летец-изпитател. Успява да отдели и достатъчно време и средства, за да завърши аероинжинерство, химия, физика и радиоинжинерство.
През 1941 г. ще се случи нещо немислимо – създателят на първия български самолет ще основе дружеството „Jordanoff Aviation Company“. Офисите му са разположени на цели четири етажа и се помещават не къде да е, а в сърцето на Ню Йорк, на „Медисън Авеню“. Наред със своята изследователска работа, Асен Йорданов се стреми да предаде своите придобити с безброй усилия познания на всички, които споделят неговата страст към летенето. За целта създава над десет практически ръководства, в които на разбираем език обяснява как трябва да се подготвят един пилот и самолетът му. Написаните от Асен Йорданов учебници са разпространени в над 750 000 екземпляра в САЩ и Европа.
През петдесетте години Асен Йорданов „приземява“ своите научни стремежи и фоксира изследванията си вече върху автомобилите и повишаването на тяхната сигурност. И в тази сфера ще остави следа, като един от създателите на въздушната възглавница.
Бащата на българската авиация, създателят на първия български самолет и един от българските учени с най-голям световен тираж на своите книги умира в Уайт Плейнс в близост до Ню Йорк на 19 октомври 1967 г. Въпреки че няма гроб, защото прахът му е разпръснат от самолет над Америка, Асен Йорданов е почетен:
- Негов портрет е изложен в „Залата на славата“ на летище „Ла Гуардия“ в Ню Йорк;
- Негови вещи са част от експозицията на „National Air and Space Museum“ към Смитсоновия институт във Вашингтон;
- На него е кръстен залив в Антарктида.