Железният символ на българския дух
Истанбул предлага по нещо за всеки, решил да я посети, независимо, дали причината е да види основните й забележителости или да се разходи с корабче по Босфора. Град, в който могат да се открият следи от различни епохи и град, в който може да се открие една от най-красивите български следи – желязната църква „Свети Стефан“, цел на моето посещение.
Нека да се завърнем към XIX век. България е все още под османска власт, а около 50 000 наши сънародници живеят в Истанбул. Немалка част от тях са духовници, интелектуалци и търговци. И докато на територията на България се води борба за освобождение, то българските възрожденци в космoполитния град се борят за независима църква.
На пръв поглед идеята за самостоятелна българска църква в сърцето на Османската империя звучи почти невъзможна за реализиране, но тук идва ролята на внука на Софроний Врачански – княз Стефан Богориди. Той е разнолика личност – роден в Котел, учил в Букурещ, губернатор на Галац, драгоман в османската флота, а в периода 1825-1828 година е заточен в Измит. След поредната Руско-турска война (1828-1829) оглавява османската делегация в Санкт Петербург и в резултат на успешното провеждане на преговорите печели уважението на султан Махмуд II. В следващите 30 години участва във всички важни преговори на Високата порта. Затова не е учудващо, когато през 1849 година Богориди получава разрешение от султана за построяванена българската църква в Истанбул.
Той дарява свой имот на брега на Златния рог, намиращ се на едва няколко километра от прочутите „Синя Джамия“ и „Св. София“. В него има три постройки. Първият етаж на една от тях е престроен в параклис и официално открит на 9 октомври 1849 година. С течение на времето параклисът се разширява и се превърща в храм. За негов светец е обявен Св. Стефан по името на дарителя му. В следващите години храмът става известен като Дървената църква, но въпреки наличието му, нуждите на българската общност изискват по-голяма сграда. Първият камък на новата църква е положен от сина на Стефан Богориди – Никола, през 1859 година, но същинското ù строителство започва 33 години по-късно.
Основният проблем при изграждането на новия храм се дължи на нестабилносттта на терена. Това е и причината архитект Ховсеп Азнавур да предложи църквата да бъде с железни, а не с бетонни плоскости. Строежът продължава шест години, а освещаването на храма се осъществява на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Днес църквата „Св. Стефан“ е единствената желязна православна църква и една от малкото оцелели църкви от подобен тип в света.
Къде се намира
Желязната църква е леснодостъпна. От моста Галата трябва да тръгнете по левия бряг на Златния рог и след 3 километра ще видите храма от лявата ви страна.
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.