Михаил Бъчваров – Бондар – бесарбският поет скитник

“Когато си още хем глупав, хем млад,
а дните са розово-сини,
не бързай да хвалиш деня пред обяд –
жената на млади години.”

Мнозина от нас биха се припознали в тези думи. На всеки му се е случвало да тръгне с големи надежди или пък да се натъжи от нещо дребно, случило се в началото на нещо голямо. Този стих ни е завещан от бесарабския поет Михаил Бъчваров – Бондар. След като вече ви разказахме историята на едно от големите литературни имена на тази диаспора – Петър Бурлак, обръщаме взор и към следващото парче от пъзела на литературното наследство на бесарабските българи.

Често чуваме, че Болград е столицата на бесарабските българи – основан от български преселници, в него от над 160 години гори пламъкът на българската просвета, запален от първата българска гимназия от Възраждането. Тръгвайки на североизток, на петнадесетина минути от града, ще преминем през родното място на първия ректор на Софийския университет „Св.Климент Охридски“ Александър Теодоров – Балан – Кубей. Ако продължим още толкова по прашните пътища ще стигнем и до село Чиший, известно и като Огородное.

Село Чиший е родното място на поета Михаил Бъчваров – Бондар. Той е роден в него на 21 ноември 1946 г. Родът му е от български преселници, а забележителното е, че неговият дядо е един от двестата български опълченци, които се включват в Руско-турската война (1877-1878 г.). Учи в родното си село, а след това завършва висше образование в Москва.

Михаил Бъчваров работи над едно десетилетие като миньор в Донбаския район. Поезията  му дава прозорец към света и отдих от тежкия труд под земята. Първите му литературни опити датират от 60-те години на миналия век, когато публикува стихотворения в местните болградски вестници.  Следващите години от своя живот ще прекара в Кишинев. Постепенно литературното взима превес и той започва да работи това, което го вдъхновява. Учи децата, списва като журналист и редактира редица издания.

Стиховете на Михаил Бъчваров – Бондар стигат до душите и на молдовската, и на руската, и на българската публика. Пише, както на български, така и на руски, а заради заслугите си е член на Съюза на българските писатели и на Международния съюз на писателите в Русия. Сред най-добрите му стихосбирки се нареждат „На белия свят“ (1986 г.), „Архангеловден“ (1997 г.) , „Скитник сред ветровете“ (2003 г.).

Копнежът към прародината е често срещана тема в произведенията на бесарабските българи. Завръщането към неговите родовите корени е една от целите на Бондар. През 2003 г. той успява да изпълни това свое желание и се установява в Силистра. В крайдунавския град живее до смъртта си на 22 декември 2017 г. Последното желание на бесарабския поет е да бъде погребан във Велико Търново, откъдето произхожда неговия род. В градското гробище може да се поклоните пред човека, вярващ, че си „роден да помниш“ – Михаил Бъчваров – Бондар.