Паметната плоча на Васил Левски (Михаил Когълничяну)

Учителската мисия на Апостола

Носещо името на румънския министър-председател от средата на XIX век Михаил Когълничяну, намиращото се на 20 километра от град Тулча село навярно не говори нищо на широката публика. Едва ли и аз щях да се спра в това малко румънско селце, ако в него не се намираше поредната българска следа. В българската история то играе важна роля със старото си наименование – Еникьой. Именно тук в рамките на 1 година пребивава бъдещият Апостол на свободата Васил Левски, за което свидетелства откритата на 6 юли 2011 година паметна плоча.

След неуспеха на Първата българска легия през 1862 година Васил Иванов Кунчев прекарва кратки периоди в Сърбия и Влашко, а между 1864 и 1866 е учител в карловското село Войнягово. Впоследствие той се снабдява с документи и се прехвърля на север от Дунав, като според най-разпространената версия се отправя към Тулча, за да се срещне със Стефан Караджа. През лятото на 1866 година Дякона попада в село Конгаз (днес Ръндуника), където учител е неговият съгражданин Васил Стоянов Тотюв. Там той се запознава със зографина Цаню Захариев от Трявна, който му предлага да стане учител в българското село Еникьой. Левски се съгласява и съчетава работата си с тази на църковен певец към местния храм „Св. св. Кирил и Методий“.

Редом с учителската си дейност, той развива и революционна. Според Захари Стоянов „и тук деятелността на нашия херой не се е ограничила само с даскалския дивит и с безжизнения буквар. Всичко младо и идеално, каквото е могло да се намери по него време в едно село, обиколило наш Василя. Левски е организирал българска чета, с която е искал да противодействува на черкезите. По сборовете, сватби и други увеселения, които ставали по околните села, той не е изпущал простия случай да се яви със своите ближни другари. И със слова, и с действия се трудел той да разбуди заспалите свои съотечественици. Устроил игри в надхвърляние на камъци и надскачвание между младите, които той надминавал във всяко отношение.“ Сведенията са подкрепени от първия биограф на Апостола Георги Кирков, както и от Стоян Заимов. Последният дори твърди, че става въпрос за съзаклятническа организация, носещо името Тайна дружина.

По време на обиколките си из съседните села той се запознава и с поп Харитон, който е учител в споменатото село Конгаз. Към този период на Апостола някои сведения отнасят и неговото прозвище – Левски. Такава е документалната преписка на учителя Манчо Ненков Джуджев: „Дяконе Василе, Лъвски те кръстихме, когатоний тогаз; от Еникьой в Конгаз, като прескочи хаджи Герговата мааза. 1868. с. Зебил. М. Н. Джуджев“. През март 1867 година Левски заминава за Букурещ, където става знаменосец в четата на Панайот Хитов, а на фасадата на някогашното селско училище в Еникьой стои паметна плоча в чест на неговото дело за местните.

Къде се намира

Село Михаил Когълничяну е в непосредствена близост до делтата на река Дунав, като отстои на 18 километра от Тулча. Плочата на Васил Левски се намира на фасадата върху старото училище и църква на главната улица в селото.