Българската следа Българските места извън България
Наскоро ви разказахме за Парашкев Стоянов – един от пионерите в българската хиргургия. В днешната ни история ще продължим медицинската тематика и ще разкрием историята на още един голям хирург – Александър Станишев.
На 27 декември 1886 година в Кукуш празнуват Стефановден, но едно младо българско семейство има и друг повод за празник. Ражда им се син, когото ще кръстят Александър. Семейство, което е с ясно изразени възрожденски корени и със заслуги в църковно-националните борби. Образованието било сериозно застъпено във фамилията на Александър Станишев. Затова и семейството му успява да го запише в едно от най-добрите училища в района – Солунската гимназия.
Станишев ще продължи да учи в новоосвободената София, а дисциплината, която избира е естествена история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Медицината е сферата, в която иска да се занимава професионално. Затова и събира пари и успява да замине за Мюнхен, където ще завърши в местния университет. Именно в Мюнхен му е и първото работно място като лекар. Назначен е за асистент в Университетската хирургическа клиника, а специализиацията ще му бъде в мечтани за всеки, занимаващ се с медицина дестинации – Лозана и Берн.
В началото на миналия век, войните, в които на българската държава се налага да вземе участие, следват една след друга. Александър Станишев се завръща в своята родина и се включва в Балканската и Първата световна война като хирург. За участието си е награден с втория по старшинство ордени в България – „Свети Александър“ – V-та степен.
Александър Станишев вярва, че медицината не е само призвание, но за да можеш да помагаш на хората, трябва непрекъснато да се усъвършенстваш. За целта успява да си осигури специализация в Хайделберг и Мюнхен. И, както често се случва сред историите на героите в нашите статии, той се завръща в България, за да приложи наученото. Един от най-добре подготвените в областта на медицината, той успява да стане професор, а скоро и да е първият директор на Хирургическата клиника в София. Александър Станишев успява да достигне и до позицията на декан на Мединския факултет. Успява и напълно да разкрие потенциала си в облатта на образованието, след като е избран за ректор на Софийския университет.
Александър Станишев е воден от една страст през целия си живот и тя е хирургията. Той е човекът, който създава Катедра по хирургия, а в разположената към нея клиника са прилагани едни от най-модерните за времето си немски стандарти. Делото на Станишев излиза отвъд границите на България. Първо става член, а след това и заместник председател на Международната хирургическа академия в Женева. Почетен член е на университетите в Хамбург и Берлин.
През лятото на 1944 година Александър Станишев добавя и още едно поприще в пребогатата си биография – избран е за министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов. И, когато изглежда е постигнал почти всичко от професионална гледна точка в живота си, идва 9.IX.1944 г., а с него и Народният съд. Александър Станишев е един от многото осъдени на смърт. На 1 февруари 1945 година той е екзекутиран, а България губи един от най-добрите си хирурзи.