Българската следа Българските места извън България
Всеки преминал през Кулата на път за Гърция няма как поне за малко да не се е любувал на величествените планини, които го заобикалят. Сякаш, за да ни покажат колко малки сме спрямо природата, пред нас са се изправили величествените снаги на Беласица и на Славянка. Следващата планина, която срещаме на път към мечтаните плажове е Шарлия. Високо в нея, в едно несъществуващо вече село, пада от куршум Гоце Делчев.
Преди години, посещавайки лобното му място, нямах и представа, че едва на петнадесетина километра от него, в село Горно Броди, е роден един българин, чието име заслужава да бъде споменавано многократно – Димитър Пасков, човекът, на когото стотици деца по света, болни от детски паралич и техните родители, са благодарни.
Димитър Пасков се ражда на 18 октомври 1914 г. във високопланинското селце Горно Броди, намиращо се на територията на днешна Гърция. В него той ще прекара едва няколко години до края на Първата световна война, когато семейството му ще вземе решение да се пресели към София. Това преместване ще се окаже ключово не само за неговия живот. В София той открива страстта си към медицината. Медицинският университет предлага едни от най-добрите условия за желаещия да се развива в тази област Димитър и той го завършва през 1940 г. Отскоро лекар Димитър Пасков трябва да се срещне с ужасите на Втората световна война, записвайки се да помага с наученото от университета в един от полковете.
За щастие на Димитър Пасков, но и на българската медицина, той се завръща безпроблемно от фронта. Желанието му за развитие в избраното поприще не е намаляло нито за миг и той се отправя към Санкт Петербург, където специализира, а не след става и професор по фармакология. Научните трудове на Димитър Пасков са над сто, помага със списването на учебници за бъдещите поколения и с пълно право може да поеме титлата „бащата на българската експериментална фармакология“.
В началото на нашата история споменахме, че Димитър Пасков е човекът, на когото стотици болни дечица в миналото и в наши дни са благодарни. За да разберем повече за неговата заслуга нека да споменем малко повечко за полиомиелита и за това, в какво се изразява това заболяване. Може би повечето от вас са го чували, но с другото му име – „детски паралич“. Само по себе си заболяването е изключително силно вирусно-инфекциозно. Засегнат от него е сивото вещество на гръбначния мозък, получават се различни парализи, а смъртността е изключително висока. Най-уязвими към полиомиелитът са дечицата на възраст от една до пет години.
През 1954 г. е изобретена ваксина, която силно намалява засегнатите. Но тези, които преболедуват детския паралич все още се нуждаят от грижи, заради пораженията им по лицевите нерви и двигателните фукнции. Именно тук идва и ролята на откритието на Димитър Пасков. Любител на билките и силен защитник на техните лечебни свойства, той се спира върху едно изключително красиво, но застрашено от изчезване растение – блатното кокиче. От него той успява да извлече една съставка, която ще получи името Нивалин.
Историята за това как избира именно на блатното кокиче е обвита с мистерии. Според някои от източниците, едно лекувано от него дете изпива по погрешка водата от чаша, в която е имало поставени блатни кокичета. Дали това е вярно или не, едва ли ще може да разберем, но това, което остава със сигурност е, че нивелинът намира своето широко приложение в медицината – при лекуването на мускулни дистрофии, като и при различни парези в стомашно-чревния тракт, неврити и други.
Отривателят на нивелинът Димитър Пасков умира на 24 април 1986 г. Бащата на българската фармакология ще ни завещае над двадесет изобретения, най-значимото, от които нивелинът ще продължи да помага на болните и в наши дни. Ако се окажете в близост до Бургас, то ви препоръчваме да посетите красивия екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“, в който можете да се полюбувате на красивото блатно кокиче и да отдадете почит към големия български учен – Димитър Пасков.