Българската следа Българските места извън България
Роден в Битоля, завършил в белгийски университет. Редактор на редица издания, най-значимото, от които – „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“‘, състоящо се от 40 карти и обяснителни текстове на немски, английски, френски, английски и български език. Това би представлявала кратката биографическа справка на днешния ни герой – Димитър Ризов.
През 1862 г. Битоля е все още част от Османската империя, когато в разноликия търговски град се ражда Димитър Христов Ризов. До наши дни за рождена дата е останала само годината. Това, което със сигурност се знае е, че започва да учи в родния си град, но след това се премества в Пловдив, където ще завърши гимназия.
Столицата на Източна Румелия ще се превърне в ключово място от неговата биография. Преди да се установи за по-дълго в Пловдив се връща в родната Битоля, където отваря своя книжарница. В следващите години ще насочи усилията си към подпомагане на местните българи. Ще стане екзархийски училищен инспектор на българските училища в Македония, както и ще подпомогне за откриването на друга българска книжарница – този път в Солун.
По това време ще издаде и първия си научен труд и то на френски език – „Етнография на Македония“. Активно разпространява и чрез редактирания от него „Македонский календар“ произведенията на видни писатели, поети и общественици от новоосвободената България. С помощта на Димитър Ризов в Битолско се запознават с творчеството на Иван Вазов, Петко Славейков, Марин Дринов, Трайко Китанчев, Андрей Ляпчев и много други.
1884 е годината, през която Димитър Ризов се установява за постоянно в Пловдив. Активен участник в обществения живот, не е учудващо, че Ризов се включва и в политиката. Става редактор на вестника на Либералната партия. Усилено започва да работи и към Съединението на Княжество България с Източна Румелия, като се включва и към Българския таен революционен комитет. Става редактор на няколко издания, а през 1886-1887 г. е избран и за депутат в Третото велико народно събрание.
Следващият период от живота на Димитър Ризов е доста по-мрачен. Няма да съдим, дали неговата позиция е била правилна или не, но той я защитава яростно, дори със средства, които в наши дни не биха били оправдани. Обявява се против Регентството и правителството през 1887 г. и подкрепя открито русофилските офицерски бунтове в Русе и Силистра. Действия, заради които е арестуван и изпратен в Черната джамия (днешната църква „Свети Седмочисленици“). Скоро след освобождението си напуска България, за да се посвети на страстта си към науката и с помощта на Евлоги Георгиев заминава да учи в университета в Лиеж, Белгия.
Завръщайки се отново в София, той не променя своето политическо мнение към властта и открито се противопоставя на княз Фердинанд, за което отново е арестуван, но вече и осъден на две години затвор. В този период политическите борби често завършват със смъртта на опонента. Такава е била и целта на Димитър Ризов, който заедно с Наум Тюфекчиев, се опитва да организира убийството на Стефан Стамболов. Опит, при който е убит министърът на финансите Христо Белчев.
Тези черни краски са кулминацията в действията на Димитър Ризов. В следващите години той ще смекчи отношението си към властта, дори ще се опита да подпомогне нейна дейност посредством включването си към дипломатическите служби. Ще стане търговски консул в родната Битоля, дипломатически агент в историческата столица на Черна гора – Цетине и след това в Белград, пълномощен министър в Рим и в Берлин.
Берлин ще се превърне в последната значима точка от биографията на Димитър Ризов. Там ще издаде заедно с брат си най-значимия си труд – атласът „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“, състоящ се от десетки карти с обяснителни бележки на основните европейски езици – немски, английски и френски. В Берлин ще намери и своята смърт – на 23 април 1918 година. Своята почит към делото на Димитър Ризов можете да отдадете на Централните софийски гробища, където той е погребан.