Българската следа Българските места извън България
Вече сме ви разказвали за Гена Димитрова и откритата в нейна памет плоча във Виена. Споделихме и историята на родената в австрийската столица Елисавета Карамихайлова – първата жена професор по физика в България. Не едно и две са имената, оставили значима българска следа във Виена. Героиня на днешната ни история е оперната певица и актриса Люба Велич.
Люба Величкова (както е истинското ѝ име) е родена на 10 юли 1913 г. в Славяново, село в близост до град Попово. Учи в Шумен, където е и част от училищния хор. Един от училищните концерти ще се окаже съдбоносен за бъдещата ѝ кариера. Един от големите композитори и вокални педагози на България Георги Златев – Черкин е гост на събитието и остава пленен от диапазона на гласа ѝ и впоследствие започва да ѝ дава безплатни уроци. Именно Черкин е и човекът, който ѝ подарява билет, с който да замине за Виена.
В австрийската столица Люба Велич започва да се учи при професор Лирхамер. Безспорният ѝ талант отново ѝ помага и въпреки липсата на финанси успява да завърши Консерваторията там. Впечатляващ е и фактът, че курсът, който обикновено се взима за пет години е преминат от нея в разстояние на малко повече от две. Едва на 23 годишна възраст Люба Велич дебютира на сцената на Софийската опера. На следващата година вече ще започне и постоянна работа в операта в Грац, а от 1940 г. ще стане част и от Виенската опера.
1944 е ключова за световната история година, но ще се превърне и в една от най-значимите за българското оперно изкуство. Рихард Щраус чества своя осемдесетгодишен юбилей и в негова чест Виенската опера поставя „Саломе“. За главната роля на Саломе е избрана Люба Велич, а на тържественото представление е поканен и самият Щраус.
На великия композитор се приписват и следните думи към Велич след края на операта: „Не знаех до днес, че моята музика може да бъде толкова хубава. Вие ми открихте това с Вашия необикновен глас. Ако Орфей е бил гениален певец магьосник, то Вие сте наистина негова дъщеря“. В историята на операта Люба Велич ще остане известна като най-добрата интерпретаторка на Саломе, влизайки в тази роля 280 пъти по световните музикални сцени.
Люба Велич триумфира на всяка сцена, на която излиза. Триумфира, но и често провокира, както става при повявяването ѝ в Ковънт Гардън по време на Аида. Изигравайки Аида тя излиза на сцената с червена коса, въпреки че според всички описания Аида трябвало да бъде негърка с черна коса.
Провокира и при честите си гастроли в Метрополитън опера в Ню Йорк. В ролята на Саломе съблазнява Ирод тануцвайки с рокля, състояща се от седем воала, сваляйки постепенно всеки един от тях, докато остане по трико в телесен цвят. Огромният талант и артистичност на Люба Велич ѝ осигурява защитата при всяко едно от тези прекрачвания на класическите произведения.
На четиресет и пет годишна възраст Люба Велич се отказва от активната си оперна дейност, тъй като се опасява от загуба на гласа си. Прехвърля се към киното, а на новото си поприще ще се окаже не по-малко успешна, взимайки участие в редица филми. Дори без да пее, публиката я обожава. Така например, тя излиза на сцената на Метрополитън опера в „Дъщерята на полка“ и независимо че ролята ѝ не включвала пеене, при появата ѝ на сцената последвали бурни и продължителни аплодисменти.
Талантлива, провокативна, ексцентрична. Прославила името си и оставила българска следа по най-големите оперни сцени по света, Люба Велич умира на 1 септември 1996 г. във Виена, където е и погребана.
Можете да се поклоните пред една от най-големите оперни певици на България:
- Пред гроба ѝ във Виенското гробище;
- В кафенето клуб на нейните почитатели в центъра на Виена.