Българската следа Българските места извън България
Георги Парцалев, Никола Анастасов и Кирил Господинов са любими актьори на поколения българи. А изброявайки имената им едно след друго няма как и да не се сетим и за един от първите български филми, разглеждащи войната чрез комедията. Вече сигурно ви е изникнало и заглавието на филма – „Тримата от запаса“. Но това, което остава забравено за широката публика е името на режисьора, създал тази българска класика – Зако Хеския.
Зако Хеския или Исак Соломонов Хеския е роден на 21 септември 1922 г. , а причината да попадне и на страниците на „Българската следа“ е неговото родно място – столицата на Турция, Истанбул. За живота на Хеския информацията, с която разполагаме е доста оскъдна, а за ранните му детски години направо липсва. Това, което стига до нас е фактът, че той завършва в киноучилище за асистенски кадри или, както е известно – „Колеж по кино и фотография“. Образованието, което придобива е полувисше, но достатъчно, за да може да започне работа като асистент-режисьор. Годината е 1952 и от нея в продължение на тридесет и девет години той ще се потопи в неповторимото изкуство, което „така силно да владее милиони хора по този свят – да го обичат, да страдат и да се радват с него“.
В продължение на тринадесет години Зако Хеския ще се школува като асистент-режисьор преди да успее да реализира първия си игрален филм. „Горещо пладне“ излиза през 1965 година, а съставът, който го създава е повече от звезден. Сценарият е дело на Йордан Радичков, музиката – на Милчо Левиев. Хеския успява да събере да играят заедно Петър Слабаков, Григор Вачков и Руси Чанев. По всичко изглежда, че чакането си е заслужавало и Зако Хеския успява да навлезе стремглаво в ролята си на режисьор.
Не малка част от филмите му печелят и награди на различни конкурси. За „Осмият“, „Зарево над Драва“ и „Сами сред вълци“ той е отличен и със „Златна роза“. Умело си партнира с Павел Вежинов, по чийто сценарий освен „Сами сред вълци“ създава и телевизионната поредица „Нощем с белите коне“. Хеския работи и с друго голямо име в българската литература. По сценарий на Валери Петров създава „Йо-хо-хо“. Филмът придобива широк успех, като печели наградите за режисура, за музика и за сценарий на Съюза на българските филмови дейци.
Несъмнено най-голямата му творба, която създава е филмът „Тримата от запаса“. Създаден е през 1971 година, а освен трите големи имена, които вече споменахме (Никола Анастасов, Кирил Господинов и Георги Парцалев) в него може да се насладим и на играта на Вълчо Камарашев. Сценарист отново е Павел Вежинов, а музиката е дело на Симеон Пиронков. „Тримата от запаса“ придобива моментален успех. Намира своето място и в златния български филмов фонд, като се превръща в класика и любим филм на поколения българи от излизането му до наши дни.
Често приживе не оценяваме достатъчно труда на дадена личност. За щастие, Зако Хеския успява да получи своето призвание. Награден е със „Златна роза“ за цялостно творчество, носи званието „заслужил артист“, както и е удостоен с орден „Св.св. Кирил и Методий“ – II степен.
Едно от големите имена в българската режисура умира на 3 юни 2006 година в София. Освен с класическите филми, оставени от него, можете да се поклоните пред творчеството на Зако Хеския и на гроба му в Централните софийски гробища.