Партений Зографски – пътешественикът просветител

Време за четене: 3 минути

Замисляли ли сте се кой е човекът, на когото е кръстена улицата, по която вървите, и какъв е приносът му, за да бъде увековечен така? Предполагам за някои от улиците – да, за повечето – не. А зад тези имена може да откриете интересни личности, оставили следа за поколенията. Една от големите улици в столичния квартал Люлин носи името на Партений Зографски. В следващите редове ще хвърлим повече светлина върху този духовник, прочул се с борбата си за проповядване на български език и за създаването на основите на книжовния ни език.

Точната дата, през която е роден Партений Зографски, не е запазена. До наши дни е стигнала само годината – 1818, мястото – Галичник (планинско селце в западната част на Северна Македония, което е запазено единствено като архитектурен резерват) и светското му име – Павел Василков Тризловски. Началното си образование младият Партений получава в близкия Бигорски манастир. Ще последват и уроци при възрожденеца Димитър Миладинов в Охрид. Следващите стълби в просвещаването на Павел са в гръцки училища в Солун и Цариград, за да стигне до Атинската семинария. По естествен път в него се заражда и желанието да се отдаде на монашество и се отправя към Света гора. Там, през 1942 г. , влиза в Зографския манастир и получава името Партений.

Описвайки житейските стъпки на Партений бихме си помислили, че след постъпването си в Зографския манастир, той би приключил с желанието си за по-нататъшно образование. Но той ни опровергава, изминава дългия и не особено лек път от полуострова Атон до далечна Одеса, където постъпва в Духовната семинария. Следващите му духовни пристани ще са молдовският Каприянски манастир, а след това и Киевската духовна семинария. Не са много личностите, които биха се похвалили със завършването на повече от едно духовни училища. И тук, несъмнено Партений Зографски би държал челно място, защото получава степен и от Московската духовна академия.

Натрупал богат опит в духовните училища, Партений Зографски се завръща да служи в мястото, където е ръкоположен – Зографският манастир. Ще прехвърли богатия си образователен опит в създаването на богословско училище в Зографския манастир. То не успява да просъществува дълго заради проблеми с гръцките власти и е затворено, но скоро Партений открива друг проект, с който да продължи борбата си за незавизисима българска църква. Включва се към Натанаил Зографски и Константин Петкович при създаването на „Българска матица“ – обществено-културна организация на българите в Османската империя. Организация, от чиято дейност еволюира и създаването на Българското книжовно дружество в Браила, известно в наши дни като Българската академия на науките.

Новите географски точки в биографията на Партений Зографски следват една след друга. Преподава богословия на един от Принцовите острови в днешна Турция. Директор е и на българското училище в Цариград, както и служи в желязната църква „Свети Стефан“. След няколко години ще се завърне и по-близко до родното си място, когато е ръкоположен за поленински епископ в Дойран.

Борейки се за независимост на българската църква, Партений Зографски спомага за употребата на църковнославянски при богослуженията, както и за отварянето на български училища, но среща отпор от гръцките власти, които дори го арестуват и изправят пред съда. Скоро е освободен, но отново не се задържа дълго. Този път ще се окаже в Западните покрайнини, като е избран за нишавски митрополит в Пирот. И тук дейността му ще е фокусирана основно върху развитието на българските училища.

Последните години от живота си Партений Зографски прекарва в Пловдив и в манастира „Света Петка“ край Асеновград. Преследван от гръцката митрополия той служи нощно време, за да не бъде заловен. В близката Перущица дори успява да ръкоположи 84 български свещеници. Гръцките гонения го карат да се завърне като епископ в Пирот, но там отново среща отпор и е принуден да напусне.

Цариград ще е последният духовен пристан на Партений Зофграфски. Там той намира смъртта си на 7 февруари 1876 г. Погребан е в най-голямата българска следа в турската столица – църквата „Свети Стефан“. Обиколил десетки места, създал си много приятели, но и не по-малко врагове, Партений Зографски ще се ръководи на всяко едно от тях от един принцип – да се създават и развиват български училища.

Можете да отдадете почит на Партений Зографски:

  • На гроба му в църквата „Свети Стефан“ в Истанбул.