Паметникът на Иван Вазов (Рим)

Най-голямата скулптура на Народния поет извън България

„Пиаца дел пополо“ е един от най-впечатляващите площади, които можете да видите в Рим. Съзерцавайки красивите статуи, фонтани и египетския обелиск на Рамзес II, хвърляте поглед към хълма, разположен му от едната страна. Съзрял любопитството ви, местен продавач ви предлага да тръгнете там, към Вила Боргезе с известните ѝ градини, които са и най-големият парк в Рим. Изкачвате се и след петнадесетина минути сте на върха. От другата страна виждате красива сграда, на която е изписано – „Национална галерия за модерно и съвременно изкуство“. Впечатленията, които сте събрали за петнадесетината минути ходене от „Пиаца дел Пополо“ определено си заслужават. Но, както пее Франк Синатра – „Най-доброто тепърва предстои“. Един поглед наляво, още стотина метра ходене и ще сте пред паметник, който ще ви накара да трепнете. На него е изписано името на Иван Вазов, а това е и най-голямата му скулптура след тази в родния му град Сопот.

Каква е връзката на Иван Вазов във Вечния град?  Докато за паметника му в двора на родната къща на Шандор Петьофи в Кишкьорьош (Унгария), причината е, че Вазов е един от най-добрите преводачи на унгарския поет, то изборът на Вазов в Рим е породен от едно негово пътуване. Страстен любител на пътешествията,  Вазов използва всяка възможност, за да захрани своята муза с нови картини. Спомнете си за стаята, която е обитавал в Черепишкия манастир и за гледката, която се разкрива от нея. Но да се върнем към неговото пътуване към Рим.

Една година преди Съединението на България (1885 г.) Вазов се отправя на пътешествие, за да посети „отечеството на Данте, на Рафаело и Микеланджело“. Негов спътник ще бъде Михаил Маджаров – публицист, дипломат и бъдещ министър. В своите спомени Маджаров описва доста подробно това тяхно приключение. Ако в наши дни, за да стигнеш до Италия, са необходими няколко кликвания на сайта на авиокомпанията и на цената на вечеря в средностатистически ресторант, можете след два часа полет да се разхождате в Рим, то преди малко повече от век, логистиката е била доста по-трудна. Да започнем с разходите. Имената на най-известния писател и на един от държавните дейци не са достатъчна причина да оправдаят разходите по тяхното командироване от Източна Румелия в Рим. Двамата тръгват на свои разноски, подкрепени от спестяванията си. Както разказва Маджаров – Вазов „приготвил 80 турски лири, спестени от редакторството, а аз 100 турски лири, тоже спестени от редакторството и заплата“.

Заредени с желанието да открие „чистото и прозрачно италианско небе, възпявано от толкова знаменити поети, да зърне Ватикана и Колизея“ (Вазов) и желанието на далеч по-прагматичния му спътник да изучи „как функционира предварителната контрола на бюджета в Италия“, двамата авантюристи се качват на 26 април 1884 г. на влака от Пловдив към Цариград. От пристанище Галата там ще се прехвърлят на параход, който за една седмица, със спирки в Солун и Пирея, ще измине разстоянието до Италия. В Солун, за тяхна изненада са посрещанти от възпитаниците на Солунската гимназия, които рецитират Вазовите стихотворения. След спирка в Атина и посещения на Акропола, Вазов и спътника му вече са в Неапол, ще се разходят и по улиците на древния Помпей. Но през цялото време Вазов говори за една цел – посещението на Вечния град. По думите на Маджаров –  „Вазов отиваше в Рим с такова благоговение, с каквото отиваха едно време в Йерусалим нашите деди“. По време на техните разходки Вазов си води бележки, а вечерите съчинявал и обработвал новите си стихотворения. Стихотворения, които ще станат част от стихосбирката му „Италия“, излязла през същата година (1884 г.). Михаил Маджаров потвърждава, че „почти всички негови стихотворения в неяса плод на негово непосредствено наблюдение“:

“…o, вечний Рим, и твоя Ватикан

Велик, създание на вековете,

и Колизея – рухнал истукан

на силата, де плачат ветровете,

и Тибъра,  и твоя разкопан

скелет, и славата, и праховете

на старий мир, на тоз изчезнал блян.“

(из стихотворението „Рим“).

Пропътувайки малко повече от век ще стигнем до решението да се издигне паметник на Иван Вазов в столицата на Италия. Това се случва по време на разговор на тогавашния министър-председател на Италия, Силвио Берлускони, с българското правителство по време на посещението му в България през октомври 2009 г. Проектът за паметника бива одобрен през януари 2010 г. и е дело на професор Величко Минеков. Бронзовата статуя, която е най-голямата на Иван Вазов след тази в Сопот, е висока 2,60 метра и е монтирана върху постамент  с височина 2,20 метра. Така в навечерието на Празника на българската азбука, просвета и култура, на 21 май 2010 г. е официално открит паметникът на Иван Вазов във Вечния град.

Къде се намира

Паметникът на Иван Вазов се намира на площад „Торвалдсен“, от лявата страна на Националната галерия за модерно и съвременно изкуство.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.