Къщата на Димитър Хадживасилев (Букурещ)

Tърговия в името на просветата

На посещение сте в Букурещ. Приближавате все повече центъра. Къщите стават по-красиви, но и по-занемарени, загатващи за отминало величие. Поглеждате GPS-a, за да видите колко ви остава до крайната точка, когато с изненада откривате, че се движите по булевард „Христо Ботев“. Спирате на един светофар и погледът ви се фокусира върху поредната красива старинна къща, а на нея e изписано – „На родолюбеца и дарителя Димитър Хадживасилев с поклон и признателност!“. Днес ще ви разкажем за историята на един от най-големите български меценати.

Кръстводен е, годината на календара е 1810. В ход е поредната Руско-турска война. Руските войски са ръководени от генерал Николай Каменски, който издава тежката заповед – Свищов да се изпепели до основи, а крепостта му – взривена. Населението е принудено с турски кораби да избяга от другата страна на Дунава. Много от хората, остават завинаги в Румъния. За нас е важна историята на едно семейство – Мария Цанкова и Хаджи Васил Станкович. Четири години, след като се установяват в Букурещ, те се сдобиват със син Димитър.

Бащата на Димитър Хадживасилев търгувал с кожи. Това било призванието и на Димитър. Бързо попил тънкостите на занаята, в който се включил още в невръстна възраст. С течение на времето обхватът на търговията му се разширявал все повече – от Западна Европа до Русия. Започва да закупува от румънците занемарени чифлици, които след облагородяване препродава. Стига се до там детето на емигрантите от Свищов да се превърне в един от най-богатите хора по това време в Румъния. Димитър Хадживасилев, за разлика от повечето наши богати съвременници, притежавал освен богатство, но и морални качества, както и не забравял своето потекло. Подпомага редица културни инициативи, сиропиталища, както и Букурещкият университет. Дори е един от дарителите за построяването на концертната зала в Букурещ.

Когато здравето на Хадживасилев започва да се влошава, той усеща, че е време да изпълни и своя завет – да подпомогне родния град на неговите родители. За целта дарява внушителната, дори за наши дни, сума от 240 000 златни лева, които по думите му да се използват за „да се открие в Свищов, гдето са се родили родителите ми, едно реално училище или класическа гимназия, в което да се преподава и политическа икономия“. Зад тази му идея пред Народното събрание се застъпва и Евлоги Георгиев. На 9 февруари 1883 година е взето решение за откриването на Първото търговско училище в България. Димитър Хадживасилев умира на 7 януари 1884 година в Букурещ. Днес, вече сто и четиредесет години кръстената на него Търговска гимназия в Свищов продължава завета му.

Къде се намира

Къщата, в която Димитър Хадживасилев е живял в Букурещ се намира на булевард „Христо Ботев“ 29, затворена е за посещения, но ще я разпознаете по поставената от признателни свищовлии паметна плоча.