Петър Бурлак – Вълканов – поетът на бесарабските българи

След като миналата седмица ви разказахме за първия български  офицер в българската флота – Александър Фудулаки, днес ще обърнем внимание и на друго голямо име, оставило следа в литературата на бесарабските българи и също родом от село Бабата – Петър Бурлак-Вълканов.

Петър Бурлак е роден на 18 януари 1939 г. в малкото селце в Арцизки район. Излиза от родното си място, за да завърши Педагогическия институт в Тираспол. Веднага след завършването си работи дълги години като учител в различни български села в Одеска област. След това в продължение на две десетилетия помага с администрацията на Съюза на писателите в Молдова.

Петър Бурлак е известен като основположника на българската литература в Бесарабия. Забележителен факт е, че още с първата си стихосбирка „Моя южна равнина“ (1967 г.)  става първият автор, който е издаден на български език в СССР след края на Втората световна война. Според литературната критика това, с което тази книга се отличава, е „първата книга стихове, написана и издадена на български език от първия поет на бесарабските българи“.

Във всяка една от творбите си Бурлак разглежда темите, свързани с неговия роден край – Буджака, както и любовта към далечната прародина. Засяга и празниците и обичаите на бесарабските българи. След успеха на първата си книга, издава редица други книги на български език, сред които  – „Вярност“ (1973 г.), „Далечни извори“ (1976 г.), „Монолог на земята“  (1977г.), Години (1988г.), „Такъв съм млад“ (2004 г.) и други.

Негови са най-съкровените стихове за Буджака:

Буджак – любов и половецка рана,

под твоите смълчани небеса.

Дори мечтата ти бе тъй издрана,

че камъкът отронваше сълза.

Буджак, ти моя сладка и горчива болка.

В тревогата на дядовата пръст

аз с теб изсъхвах в слънчевата пролет

и падах, зажаднял на твоята гръд.

Едва ли ще ви изненадаме, ако ви кажем, че толкова продуктивен автор публикува своите стихове и в редица български вестници, списания и сборници. Успява да организира и съставянето на цялостна антология на бесарабската българска поезия. Съучредител е на българското дружество „Възраждане“ в Кишинев. Подпомага и образованието на бесарабските българи, като става автор на първите помагала за ученици в Молдова и  Украйна.

За огромните си заслуги в развиването на културата на бесарабските българи, в популяризирането на българските обичаи и в даването на пример на други талантливи представители от общността, че може да пишат и публикуват на родния си език, Петър Бурлак е награден с орден „Мадарски конник“ – II степен, както и с паметен медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция за българите в чужбина.

Петър Бурлак умира на 3 октомври 2005 г. , но неговите книги продължават да се преиздават. Днес можете да му отдадете чест в:

  • Учредената музейна сбирка в родното му село Бабата, Украйна.