Трайко Китанчев – Даскалетина от Ресенско

Трайко Китанчев – име, не особено познато за широката публика. Може би някои от вас ще кажат – „Звучи, като да е от македонския край“ – и ще бъдат прави. С настоящата ни статия пък ще се опитаме да помогнем тази бележита личност да постигне поне малко от заслуженото си признание.

Намиращият се в днешна Северна Македония град Ресен дава две от значимите имена в българската история – политикиът Андрей Ляпчев, деецът от ВМОРО Христо Татарчев и писателят и общественик Симеон Радев. Изброявайки видните личности от Ресен няма как да не споменем и Трайко Китанчев. Макар, че е роден на 1 септември 1858 г. в близкото село Подмочани, не след дълго баща му преселва цялото семейство в Ресен, за да намери по-добро препитание като градинар.

Трайко Китанчев живее в Ресен едва до десет годишна възраст. Поради заслугите си в училище той е изпратен от митрополит Натанаил Охридски заедно с други будни деца в Цариград, в българското училище в близост до Желязната църква, като един от неговите учители е Петко Славейков. След завършването на гимназия Трайко Китанчев ще измине дългия път от Цариград до Киев, където ще завърши в местната Духовна семинария. Обучил се на духовното, решава да се посвети и на светското, като записва право в Москва, но ще му се наложи да прекъсне заради влошеното си здраве.

Завърнал се в България, Трайко Китанчев прекарва малко повече от година като учител в Лясковския манастир „Св. св. Петър и Павел“. Не след дълго ще се завърне по-близо до родния си дом. Солун ще се превърне в поредната нова точка от биографията на младия Китанчев. Там през 1882 г. той ще започне да преподава по география и история в прочутата Солунска гимназия. Там той ще направи и първия си значим принос към българското образование – ще разработи първата учебна програма, а заедно със съмишленици ще направи опит и за създаване на българска печатница и за издаване на вестник на български език.

Трайко Китанчев не се задържа за дълго и в Солун. Не изневерява и на житейския си път досега – новите места, в които той ще бъде учител следват едно след друго – Пловдив, Габрово, София. Участва като доброволец и в Сръбско-българската война. Наред с образованието не остава далеч и от обществено-политическия живот – първоначално е член на Либералната партия на Петко Каравелов, а впоследствие се сближава със Стефан Стамболов. Водената от Стамболов политика не се харесва на Трайко Китанчев и той скоро се превръща в негов противник. Стига се дори и дотам да бъде осъден на три години затвор по обвинение в участие в убийството на Стамболов.

След падането на режима на Стефан Стамболов Трайко Китанчев е освободен предсрочно, но по ирония на съдбата този срок е едва осем дена преди изтичането на неговата присъда. Прекараните зад решетките години не намаляват политическите му амбиции. Впуска се с още по-голяма страст в обществено-политическия живот и скоро е избран и за депутат от партията на Петко Каравелов. Не забравя и своя роден край – става председател на организацията на македонските емигранти – „Братски съюз“. Вярва, че само обединени емигрантите от Македония могат да постигнат успех и така е сред основните инициатори и пръв председател на Македонския комитет. Именно Македонския комитет организира и т.нар. „Четническа акция“ през 1895 г., когато чети ще нахлуят в намиращата се под османска власт Македония с цел привличането на вниманието на Великите сили. След близо едномесечни боеве ще се наложи на четите да се завърнат обратно в България. Завръщане, което ще бъде счетено за неуспех от Македонския комитет. Трайко Китанчев не успява да понесе това събитие и умира от инфаркт на 13 август 1895 г. едва на 36 години.

Живял кратко, но стойностно, учителствал в различни градове, включил се активно и в политиката и останал известен като един от най-добрите оратори, Даскалетина ще ни остави и над 30 стихотворения, в едно от които ще стане пророк на своята участ:

„Не ми е жал, че ще умра тъй млад,

 не ми е жал за този гиздав свят –

животът ми тук беше тъмен клет,

навсякъде аз срещам само хлад“.