Разговор с Теодор Борисов

Теодор Борисов е познато име в спортните и исторически следи. Добавяме към това научната степен „доктор по история“, както и това, че е трикратен победител в предаването „Минута е много“. Интелигентен и забавен човек, който със сигурност ще ви накара да си прекарате приятно в неговата компания. Приятно четене!

БГ Следа Подкаст: Много ми е приятно да кажа добре дошъл на един мой дългогодишен приятел, съмишленик и човек, който споделя моите хобита, свързани с пътешествията, историята и футбола – Теодор Борисов.

Теодор Борисов: Здравей! Благодаря за поканата!

БГ Следа Подкаст: Въпреки, че си достатъчно познат за широката аудитория, нека да те представя. Тео е човек, който комбинира спорта с историята и човек, който се е занимавал професионално и с двете, отскоро и доктор…

Теодор Борисов: Доктор на историческите науки, не може да лекувам още. Единственото, което мога да добавя е, че понастоящем се занимавам основно с редакторска дейност в сдружение „Българска история“, които издадоха и нашата обща книга. В същото време съм асистент в Института за исторически изследвания към Българската академия на науките и в свободното ми време, което ми остава, се занимавам и със спортна журналистика.

БГ Следа Подкаст: Накратко казано, не обичаш да оставаш без да правиш нещо.

Теодор Борисов: Не си спомням кога е бил последният път. Дори по време на карантината постоянно си намирах задачи и смятам, че съм човек, на който определено не му е скучно.

БГ Следа Подкаст: Определено бих казал и че не си скучен човек. В това успях да се убедя още при първото ни запознанство. Като двама души, обичащи да пътешестват и обичащи спорта, ние се запознахме на път към Букурещ. Един интересен факт, тогава Тео ми беше познат по физиономия. В разговора ни по-късно си потвърдих този факт…

Теодор Борисов: Оказа се, че ти, както и много българи сте следяли предаването „Минута е много“. Там имам общо шест победи, като през 2006 г. успях да стана трикратен победител на 16 години. Според различните версии или съм най-младият, или вторият най-млад трикратен победител в историята на предаването, но не смятам, че това е най-важното.

БГ Следа Подкаст: Едно предаване, което определено липсва в ефира. Да се върнем към нашата основна тема. Избрах те за гост, защото ти си човекът родил този проект –  родил под формата на книгата „50 места от българската история отвъд България“. Ти дойде при мен с идеята за написването на тази книга, а аз – със снимките и информацията за пътешествията ми. Може ли да разкажеш малко повече за това?

Теодор Борисов: На една от годишните срещи на Българска история се обсъждаха различни идеи за проекти, които биха могли да се направят през идващата година и гледайки на стената една карта на България с всичките съседни страни, отвътре ми дойде, че в българската история, особено по времето на Възраждането, голяма част от събитията са се случили извън нейните предели и на тези места има запазени паметници или свидетелства за това нещо. Идеята се хареса и Марио Мишев и Иван Кънчев веднага ми предложиха това нещо да стане като книга. Доста се колебаех, защото до този момент бях писал единствено вестникарски статии. Веднага се сетих за теб, защото ти си човек, който години наред е обикалял и събирал различна информация за такива обекти. И хубавото беше, че открихме, че по-подготвен човек от теб няма и стигнахме до извода, че книгата трябва да я напишем в съавторство. Крайният резултат мисля, че беше повече от задоволителен.

При проучванията ми в регионалните библиотеки извън София, винаги проверявам за нашата книга и това, което ми харесва е, че тя винаги си личи, че е била четена. Смятам, че книгата постигна своята цел и някои от обектите, които не бяха популярни сега се появяват отново и отново като различни публикации в други сайтове, други хора се вдъхновиха, направиха подобни издания с акцент върху манастири, свети места, всеки според потребностите. Но мисля, че тази идея постигна своята цел – да направим малко известни факти, достъпни за широката аудитория.

БГ Следа Подкаст: Това, в което и аз успях да се убедя при срещите ми с българските общности в чужбина и при разговорите ми за българските обекти извън пределите на страната ни е, че това винаги е пораждало интерес и има такава нужда да се говори, дори да ни се повиши самочувствието, че и ние сме оставили нещо. Ние направихме доста голям списък при подготовката на книгата, като за целите на книгата ограничихме броя им. Теб съм те поканил в качеството ти и на човек, който се занимава със спорт, да ми разкажеш за някой обект, свързан с българския спорт в чужбина, който в един хубав момент, когато може да се пътува, да посетим.

Теодор Борисов: Да докосваш една много болна тема, свързана със свободното пътуване…За такива обекти – и в самата книга споменаваме такива. Разбира се, предлагам да започнем с най-основния – именно Музеят на международния олимпийски комитет в Лозана, Швейцария. Въпреки, че България е една от 13-те страни, които полагат основите на съвременните олимпийски игри през 1896, за нас не се споменава много много, дори в официалните филми и репортажи, когато сме били в основната десетка по спечелени медали. А трябва да признаем, че имаме един неподобрен рекорд от 1987 г.  на Стефка Костадинова – 209 см. на висок скок. Този подвиг е отчетен – когато на входа на музея посетителите преминават през една арка с височината на това българско постижение от Световното първенство в Рим. Мисля, че и на самия Стадио Олимпико, някъде това е отбелязано.

Говорейки за Музея на международния олимпийски комитет, бих споменал едно интересно име – Николай Георгиев. Човек, който е син на генерал Ничо Георгиев, жертва на Народния съд. Николай Георгиев се е занимавал с изследването на историята на спорта и на олимпийското движение, оценен лично от Хуан Антонио Самаранч. Първоначално държвата спира възможността му за работа в МОК и се налага лично Самаранч да се обади на Тодор Живков, за да може от 1987 г. до смъртта си да работи в Олимпийския музей. И името му нашумя, тъй като унгарският президент Паул Шмид (бивш фехтовач) се оказа, че за дистертацията си е изплагиатствал цели страници от труд на Николай Георгиев.

БГ Следа Подкаст: Доста интересна и непопулярна информация, която споделяш. Връщайки се към Стефка Костадинова впечатляващото е, че при напредъка на технологиите и на спорта вече 33 години този рекорд е ненадминат – нещо достойно за възхищение.

Теодор Борисов: Рекорд, който и според специалистите скоро няма да бъде подобрен.

БГ Следа Подкаст: Да споменем, че Олимпийският музей е едно от места, които може да посетим. Друго такова, вече тясно свързано с футбола, се намира в Барселона.

Теодор Борисов: В музея на футболния отбор на Барселона може да видим златната топка, която Христо Стоичков печели като играч на каталунците през 1994 г. Има си специален кът, посветен на него. А това е най-посещаваният музей в Барселона и един от най-посещаваните в Испания. Това си е повод за голяма гордост. Нека да споменем, че купата, която Дрийм тиймът на Йохан Кройф спечели през 1992 беше предоставена на Христо Стоичков при шоу двубоя, който организира наскоро в Стара Загора.

В Испания има и други футболни музеи, в които има връзка с България – Любо Пенев, например.

БГ Следа Подкаст: Да, аз бих разказал малко повечко. При посещението ми във Валенсия с теб бяхме разбрали, че Любо Пенев е почетен. На стадион Местая при излизането от съблекалнията към терена има тунел, в който са изложени най-известните играчи на Валенсия и на челно място малко преди входа е и фигурата на Любослав Пенев.

Теодор Борисов: Друг пример, в импровизирания музей на Атлетико Мадрид на новия стадион, пък има купа от приятелски турнир в Мадрид от началото на 80-те години и на нея седи и емблемата на българския ЦСКА, участник в турнира. Бях и приятно изненадан в Памплона – местният Осасуна е играл през 1991 г. срещу Славия и българското флагче може да бъде видяно в този музей.

Говорейки за Мадрид е редно да кажем и за основната българска следа – в Алкобендас, предградие на испанската столица, се намира Залата на славата на ФИБА (международната баскетболна федерация). Там има четирима българи, които са въведени – незабравимата Ваня Войнова, двама съдии – Артеник Арабаджиян (част от историческия мач между СССР и САЩ в Мюнхен през 1972 г. , когато СССР спира победната серия на американците) и Валентин Лазаров (ръководил над 560 международни мача) и Атанас Голомеев (5 пъти в идеалния отбор на евробаскет, 3 пъти най-добър реализатор. Всички те са почетени в тази зала, като например може да се види съдийската свирка от Артеник Арабаджиян.

По темата за залата на славата – има още няколко спорта, в които имаме българи в Залата на славата и които може да бъдат посетени. Всяка от тях е в САЩ. В Масачузетс, родината на баскетбола и волейбола, в Холиоук беше въведен Димитър Златанов – може би най-голямото име в българския волейбол, спечелил сребърен медал в Москва.

БГ Следа Подкаст: Димитър Златанов издаде наскоро и биографията си – „Да докоснеш върха“.

Теодор Борисов: Хубаво е, че все повече спортисти от онези времена дават възможност на българите да се докоснат до тях. Но да се върнем към Залата на славата. В Оклахома в Залата на славата на гиманастиката може да видим две български имена – Стоян Делчев (олимпийски шампион на висилка от Москва’80) и Йордан Йовчев (единственият гимнастик, участвал на шест олимпиади).

Говорейки за места, свързани с българската спортна слава има и такива, които нямат своя плоча, но са останали в колективната памет на българите. Такива са Джайънтс Стейдиъм и Солджър Фийлд в Чикаго, които ни отвеждат към незабравимото американско лято. Парк де Пренс е друго място, което всеки българин би посетил и би му донесло повод за гордост.

Говорейки за приноса ни към спорта, няма как да не споменем и за престоя на Георги Глушков в НБА. Това е първият играч дошъл от Европа, специално трансфериран и станал част от Финикс Сънс. Със сигурност имаме достатъчно поводи за гордост. Препоръчвам и за всеки, който не може да пътува в момента, да посети и Музея на спорта в Националния стадион „Васил Левски“.

Да се върнем към темата за олимпийските игри. На всеки от стадионите, на които са се провеждали такива игри, има паметни плочи, отбелязващи съответните постижения. Така, когато успях да посетя Лужники в Москва, на всяка една колона бяха отбелязани шампионите от Олимпийските игри през 1980. Имайки предвид, че тогава сме веднага след СССР по брой на спечелени медали, то там можеха да бъдат видяни доста български имена.

Да, в последните години нямаме толкова много успехи и медали, но моето послание е, че българският фен, когато има възможност, нека не разчита единствено на телевизията и интернет, а да отиде на място, да посети съответното събитие.

БГ Следа Подкаст: Споделям мнението ти. Когато човек види нещо на живо, много по-лесно му е да съпреживее и да си представи какво се е случило. Аз самият по този начин уча историята и географията. Това е една и от целите на bgsleda.com да разкажем за съответните обекти, но и да покажем как може да се посети и да подтикнем хората да се заредят положително.

Тео, разказа ни много интересни и не дотам познати места, свързани със спорта. Кои са трите места, свързани с българския спорт, които би искал да посетиш в чужбина.

Теодор Борисов: На първо място – Олимпийският музей в Лозана. На второ – разбира се Ноу Камп и естествено, както споменах, баскетболният музей в Мадрид. Защо не и в някой прекрасен ден да посетя и българските следи в САЩ.

БГ Следа Подкаст: Към края на нашия разговор бих искал да препоръчам на нашите слушатели книгата, която ти самостоятелно написа, разказваща за доста интересни и непознати истории от българския футбол. Ако можеш, да ни дадеш малко повече информация.

Теодор Борисов: Книгата се казва „Как Цар Футбол превзе България“. Явно числото 50 е символично – с теб направихме 50 обекта, а в тази книга разказвам 50 истории, свързани с българския футбол. Идеята не е тя да бъде справочник, а съм заложил на истории, които показват тенденции и чрез тях човек може да види и отраженията на развитието на съответното общество. Радвам се, че интерес към нея има не само от футболните фенове. Ще се радвам, ако на всеки прочел я, му остане нещо интересно.

БГ Следа Подкаст: От нея научих, че първият официален мач на националния футбол се е състои в Париж, на стадион Коломб по време на Олимпийските игри през 1924 г.

Тео, благодаря ти за интересния разговор и за любопитните истории, които ни сподели. Бих искал отново да препоръчам твоята книга и всичките трудове, с които се занимаваш, защото ти ги представяш по един доста по-приятен и увлекателен начин.

Теодор Борисов: Аз благодаря за поканата и желая успех на проекта Българска следа и дано да има все повече интересни обекти и да може да научим за още нови обекти.