Разговор с Магдалена Гигова

В непринуден разговор известният български журналист и пътешественик Магдалена Гигова ни разказва за своите екзотични пътешествия, за българските следи по света, които е открила, както и за новата си книга „София. Адресите на любовта“.

БГ Следа Подкаст: Здравейте, при мен на гости е един журналист и пътешественик, който избрах да бъде първият ни събеседник в БГ Следа Подкаст. В течение на разговора ще разберете защо именно Маги е ключова фигура с която започваме. Добре дошла на Маги Гигова!

Магдалена Гигова: Здравейте, много благодаря за тази чест. Нека да кажа няколко думи за себе си – водя предаването „Покана за пътуване“ по БНР, захранвам с пътешествия, доколкото мога (май карам вече на спомени) сайтът Дромомания и с голямо удоволствие работя за национален дарителски фонд „13 века България“ и за фондация „Ценности“, защото когато има такива институции, които се грижат за културата, изкуството и българщината е прекрасно човек да може да им помогне със свои знания, умения и сили.

БГ Следа Подкаст: Бих искал да спомена как се запознахме с Маги. През 2017 г. с Теодор Борисов представихме книгата ни „50 места от българската история отвъд България“. Веднага след самото представяне успяхме да се срещнем с много хора, с които да си поговорим за българските обекти извън границите на страната ни. Маги беше първият човек, който дойде при нас и ни предложи да гостуваме в нейното предаване „Покана за пътуване“ и да записваме описаните от нас обекти. Разкажи ни малко повече за самото предаване.

Магдалена Гигова: Идеята на предаването не е да кажем – „Аз бях в Париж и видях Айфеловата кула“. Аз искам да поканя хора, които показват това, което няма да се види.Например, наскоро ми гостува дизайнерката София Борисова, която е правила ревю вътре в сградата на Юнеско. Също така преди това е правила ревю във Виена и кметът на Виена й е предоставил замъка Лаксенбург за снимки. Накратко, това е идеята, да поканя хора, които имат необичайна гледна точка и които са имали приключение някъде.

БГ Следа Подкаст: Докато ми разказваш за своите пътешествия, аз си ги преплитах през моите преживявания. Ще ти разкажа за един от най-странните начини, по който съм достигал до обект, свързан с българската история – до църквата на острова в Малото Преспанско езеро в Албания. За да се достигне до нея, трябва да се наеме лодка. За зла беда, когато отидохме на брега на Пустец с моята майка, нямаше нито една лодка. Причината беше доста проста – на острова снимаха филм. Специално бяхме отишли до Албания, за да видим тази църква след представянето на „50 места от българската история отвъд България“ в Битоля. Стоя на брега, гледам острова на един километър от мен и виждам как не мога да стигна. Трудно се отказвам, но след час тръгвайки си, в центъра на селото видяхме кола с българска регистрация. Оказа се местен, етнически българин, който ни закара до остра с неговата малка поръждясала лодка.

Магдалена Гигова: Ами, да, това е приключението, как щеше да го запомниш. Така аз запомних едно свое пътуване до Шри Ланка. Всяка сутрин аз ставах в 2 или 3 часа и тръгвах нанякъде. Първият път ходех да наблюдавам китове, вторият – да посетя най-големият резерват за леопарди в света, а най-накрая – да посетя сиропиталище за слончета. До там реших да отида с влак, разбира се, отново ми се наложи да стана в 3 часа сутринта. А влакът беше без климатик, страшна жега. Един човек ми каза – „Най-добрият начин да опознаете Шри Ланка е от стъпалото на влака“, разгони едни момчета и ме остави да пътувам седнала на вратата. Уникално изживяване! За един ден изминах 1200 километра! Прибирайки се в стаята, осъзнах, че някой от влаковете са били на дърва и въглища и аз съм като негатив на Пипи Дългото чорапче – бяла с много черни точки по лицето.

БГ Следа Подкаст: И аз имам интересна история за влакове. Миналата година се опитах да стигна до гроба на Хан Кубрат в Украйна. Намирахме се в Запорожие, оттам планът ми беше да стигна с влак до Днипро и там да вземем кола под наем за оставащите 100 километра. Билетите струваха около два лева. Не знам защо реших да взема за втора класа, мислейки си, че ще е нещо нормално. Каква гледка ме очакваше – дървени миндери без облегалки, хора, спящи по рафтовете за багаж, придружени с палитра от ухания. Да си вземеш кола под наем в Днипро също се оказа почти мисия невъзможна. Чак към обяд успяхме да си вземем и се отправихме на път. Ако тук се оплакваме колко са ни зле пътищата, то след карането ми там, нямам никакви нерви при карането тук! Изминахме близо 80 километра за около 3 часа! Оставаха ни тридесетина километра, а пътят ставаше все по-лош и се наложи да се върнем наобратно към Днипро, защото щяхме да си изпуснем връзката за Запорожие. Вечерта вече в Запорожие решихме, след като не успяхме да достигнем гроба на хан Кубрат, да посетим гробът на хан Аспарух, тъй като според някои от проучванията той се намирал точно там. Взехме едно странно на вид такси, което ни остави на един площад, около който знаех, че е плочата с мястото на гроба. Аз нямах точните координати и, представи си, двама души как двама души, които не изглеждат местни и се лутат в тъмницата, гледайки фасадите на блоковете. Накрая, слава Богу, успяхме да намерим мястото.

Магдалена Гигова: Слушайки те се чудя какво да ти разкажа – как се возих в първа класа на индийски влак или как стигнах до Ангкор Ват в Камбоджа. Първа класа в Индия – дават ти книжен плик с недоказано чисти възглавница и одеяло. За да достигна пък до Ангкор Ват реших да взема нощен автобус. Мислех си, че 400-те километра ще бъдат изминати бързо. Оказа се, че тези автобуси нямат седалки, а легла. В 3 часа пристигаме на границата с Камбоджа, но граничарите са чиновници. Работят от 9 до 5 и ни се наложи да поизчакаме.

БГ Следа Подкаст: И аз имам подобна история с работно време на митничарите. След представянето ни в Стар Бешенов на малката граница между Румъния и Сърбия ни се наложи да поизчакаме, за да отворят границата.

Разказа ми за много екзотични пътешествия. Описала си голяма част от тях в книги. Аз съм си записал за четене, например, „Маги от Магелан“.

Магдалена Гигова: „Маги от Магелан“ може да слушаш в Storytel, записана от мен самата.

БГ Следа Подкаст: Ти си посетила доста страни. Колко са на брой?

Магдалена Гигова: 90, което е крайно недостатъчно! Изчаквам само да мине този етап с Ковид-а, за да продължа.

БГ Следа Подкаст: Обиколила си страшно много места и си срещнала с много различни личности. Можеш ли да ни разкажеш за някой обект или личност, свързан с българската история?

Магдалена Гигова: Винаги търся да има нещо българско. Например, в Тунис ми беше много приятно, като ми показваха, че даден обект е построен от български инженери. Ще Ви разкажа нещо любопитно – в Индия в щата Гуджарат всички си купуваха сувенири с шевици, досущ като нашите. Оказа се, че и там розата е основен символ. Замислих се, дали тези учени, които твърдят, че прабългарите произлизат от тези места не са прави. Знаете ли, че думите за чесън и сапун са същите и на индийски. А оказа се, че най-много думи има на български език от персийски – чадър, чекмедже, патладжан. А ние си мислим, че са дошли от Турция.

Обичам, като намеря българската следа да си намеря и хора, с които да си приказвам на тази тема. Чудесен пример е Сашка Журков, която живее от над 50 години във Виена и не спира да се занимава с български дела. От нея първо научих за Люба Велич – първата и последна певица, за която Щатсопера е пуснала черни знамена при смъртта й в продължение на три дена. Посетих и гроба й във Виена. Люба Велич е незаслужено непозната в България. А през 30-те и 40-те години на ХХ век тя е диктувала модата в операта. Любопитно е, че когато Мария Калас кандидатства, за да започне в Метрополитен, то мястото й е отказано, защото вече Велич работи там. А вижте, кой знае за това в България? За съжаление, в БНТ има само един запис с нея. Знаете ли, че в САЩ са се продавали парфюм „Люба“ и червило „Велич“. Тя е била, дори на корицата на списание Time.

Сашка Журков беше човекът, който ми разказа за Люба Велич. А интересно е, че Сашка е жената, която събира всякакви артефакти, за да може да направи музей за Бай Ганьо. Тя издава и вестник „Виена днес“. Тя ме заведе и на гроба на капитана на кораба „Радецки“, който също се намира във Виена.

Най-голямото приключение, което съм имала със Сашка във Виена беше, когато взехме с нас книгата „Бай Ганьо“ и тръгнахме по всички адреси, описани във Виена. Оказа се, че повечето в тях съществуват – хотел „Лондон“ и асансьорът, пред който Ганьо Сомов си дърпа дисагите от прислужника, за да не му ги вземат, както и гръцкото кафене. Още може да се посети и гръцката църква, където Бай Ганьо преди да отиде да продаде мускалите, колкото и да е пестелив, пали свещичка, за да има добра сделка.

Посетихме и къщата на Хундертвасер във Виена. Нещо, което не се знае за него е, че той не е рисувал хора, а единственият човек, който е рисувал е българка. Картината се казва „Irina over Balkans“. Предполага се, че неговата муза Ирина Малеева е голямата му любов. Знаете ли, че тя е играла в четири филма на Фелини!

БГ Следа Подкаст: Ти за пореден път доказваш това, че за да разберем много от българските трябва да говорим с българите по тези места.

Разказа ни доста истории за любовта. Ти наскоро публикува нова книга,

Магдалена Гигова: Да, тя е продължение на предишната ми книга „Шепот от стари дантели“. Новата ми книга се казва София. Адресите на любовта. Защо адресите – това е един своебразен пътеводител на любовните истории на известни българи в София. Към книгата има и карта, на която са всички тези 47 адреса, на които са се развивали историите. В самата книга има, благодарение на Музея за историята на София, и 291 снимки.

БГ Следа Подкаст: Бих искал да ти благодаря за историите, които ни разказа, както и за новите места, които ще се постарая да опишем на bgsleda.com.

Магдалена Гигова: Благодаря и аз! До нови пътешествия!