Българската следа Българските места извън България
Данаил Николаев, Александър Малинов, Александър Теодоров – Балан, Димитър Греков, Аврам Гуджев, Георги Тодоров. Това са само една част от имената на бележитите българи, оставили сериозна следа в българската история, които са родом от Болград. Днес към тази ярка палитра от политици, юристи, учени и военни ще добавим още едно не толкова популярно име – това на полковник Стефан Кисов.
Ако обичате историята, възможно е да сте попадали на една любопитна книга, носеща заглавието „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877-1878“. Нейн автор е и героят на днешния ни разказ. Но преди да стигнем до неговите спомени от Освободителната война, ще се върнем шестнадесет години назад. Или по-точно, на 15 ноември 1861 г., когато в Болград, намиращ се по това време в Обединено княжество Влашко и Молдова се ражда Стефан Кисов. Това, което е достигнало до нас за семейството му е крайно оскъдно. Един от малкото известни факти е, че са преселници от китното балканско градче Елена.
След втората половина на деветнадесети век, ако искаш да се учиш и развиваш, то посоките са няколко – да си учен, да учителстваш, да станеш духовно лице или да станеш военен. Стефан Кисов избира последната възможност. Записва се във Военното пехотно училище в Одеса. Едва завършил го и той получава възможност да приложи наученото на практика. Първо се включва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876, а година по-късно вече участва и в споменатата по-горе Освободителна война. Стефан Кисов е едно от имената, записали се със златни букви в българската история като участник при боевете на връх Шипка. Той е и един от пазителите на Самарското знаме.
С такова каляване и то на съвсем млада възраст трудно можем да си представим, че Стефан Кисов ще поеме по път различен от този на пагона. Първоначално попада в Севлиево, където е назначен за военен началник, а по-късно е и командир на полк. Именно като такъв се включва и в Сръбско-българската война от 1885 г. Ще бъде запомнен със своето участие при боевете при Брезник и Пирот, за които получава и орден „За храброст“ IV-та степен.
Стефан Кисов се завръща от войната в столицата София. Вече е командир на Първа пехотна софийска бригада. Но в разгара на лятото на 1886 г. ще се случи преломно събитие в историята на Третата българска държава. Организиран е Деветоавгустовският преврат, а скоро след него и контрапреврат. Резултатът е абдикацията на княз Александър, като той назначава регентство от трима души – Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров. Период, през който обществото ни се поляризира на русофили и русофоби. Дали е бил прав или не, не бихме искали да отсъждаме, но полковник Стефан Кисов избира първата страна и скоро е уволнен от армията.
Полковник Стефан Кисов умира в София на 14 ноември 1915. Освен с участието си във войните за национално освобождение и обединение, той завещава и три мемоарни произведения, съдържащи спомени от тези събития:
- „Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война“;
- „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878“
- „Спомени от преврата и контрапреврата“.
Можете да отдаде своята почит към полковник Стефан Кисов:
- На гроба му на Централните софийски гробища.