Паметникът на Борис Неврокопски (Будапеща)

Време за четене: 3 минути

Вярата е по-силна от политиката

Будапеща – една от най-красивите столици в Европа и бързо превърнала се в един от любимите ми градове. При всяко следващо мое посещение везните се накланяха все повече в полза на града и поради една друга особеност – българските следи в него изникваха една след друга. Ето ме, отново в него, пада леко мрак, а аз съм изправен пред българската църква „Св. св. Кирил и Методий“. За нея вече ви разквазвахме, но не и за открития преди две години в двора ѝ паметник на неврокопския митрополит Борис. Каква е ролята му и защо точно там е открит неговият бюст, следва да разберете в следващите редове.

Преди да стигнем до 2020 година, ще се върнем доста години назад. Или по-точно – до 26 октомври 1888 г. Тогава в едно село, близко до Битоля, с непривичното име Гявато, се ражда Вангел Симов Разумов. Баща си помни не особено добре, защото Симеон Разумов загива през 1903 г. като участник в чета. За щастие, малкият Вангел не е оставен на произвола на съдбата и успява да завърши българската гимназия в Одрин. Отличава се сред връстниците си със своя ум и усърдие и скоро успява да спечели стипендия от екзарх Йосиф I и да продължи образованието си в Българската духовна семинария в Цариград.

Младият Вангел е подстриган в монашество не къде да е, а в желязната църква „Св. Стефан“, където приема и името Борис. Решен да задълбочи още повече познанията си, той заминава за Австро-Унгария, където завършва Богословство в Черновицкия университет. Борис пристига в България, придобил солидно за времето си образование, а на езиците, които владее, биха завидяли доста полиглоти – освен български и църковнославянски, той се изразявал свободно на руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, а скоро щял да научи и унгарски.

Първоначално постъпва като учител в Бачковския манастир, а след това се прехвърля да преподава в Духовната семинария в близкия Пловдив. Желанието му за придобиване на знания не секва и заминава за Виена и Будапеща, където учи философия, а след това се сдобива и с титлата „доктор на богословските науки“. И така, стигаме до 25 ноември 1917 г. , когато Борис е изпратен в Унгария и застава начело на българската църковна община. След пет години се завръща в София, като му е връчена титлата архимандрит. Не след дълго става и председател на катедралния храм „Св. Александър Невски“, а скоро става и ректор на Софийската духовна семинария. За всичките си досегашни заслуги Борис е ръкоположен за стобийски епископ. В качестото му на такъв скоро пристига отново в Будапеща. Целта този път е да положи основния камък на българската църква в града. Датата е 31 май 1931 г. Няколко години по-късно и Борис отново е повишен. Избран е за неврокопски митрополит. Пост, на който ще прекара над 10 години. Изключително трудна ще е дейността му след смяната на режима на 9 септември. Смяна, срещу която той открито се опълчва и скоро е обявен и за „враг на народната власт“.

Борис Неврокопски е убит на 8 ноември 1948 г. от  бивш свещеник и комунистически агент. Можете да се поклоните пред делото на Борис Неврокопски:

  • Пред паметника му в двора на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Будапеща;
  • На гроба му в църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград.

Бюстът на Борис Неврокопски е открит в двора на българската църква в Будапеща на 19 октомври 2020 г. по случай Деня на българо-унгарското приятелство.

Къде се намира

Паметникът на Борис Неврокопски се намира в двора на българската църква „Св.св. Кирил и Методий“, в Будапеща. Локацията ѝ е във Ференцварош, на няколко километра от центъра на града. Адресът ѝ е Vágóhíd u. 15. , Budapest, Hungary, като църквата лесно може да бъде забелязана в далечината, а паметникът е разположен от нейната лява страна.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.