Българската следа Българските места извън България
Ако се разхождате по улица „Шипка“ в София и стигнете до бул. „Евлоги Георгиев“, твърде вероятно е да се изправите пред нелеката задача да се борите да пресечете по неособено обичаната от шофьорите пешеходна пътека. Шансът да ви бъде спазено предимството е доста малък, но още по-нищожен е да сте видяли паметната плоча на близката сграда, че в нея е живял Васил Чекеларов, основният борец срещу гръцката въоръжен съпротива в Македония в началото на миналия век. За дръзкия, но компетентен водач на българската съпротива ще стане дума в следващите редове – запознайте се с поредната българска следа – Васил Чекеларов.
Шансът да преминете през малкото гръцко селце Кристалопиги е доста малък. Ако пътувате от Битоля към гроба на цар Самуил на остров „Св. Ахил“ в Малото Преспанско езеро, то най-вероятно ще пропуснете да се отбиете няколко километра, за да посетите малкото гръцко селце Кристалопиги. Дори да ви споменм другото му име – Смърдеш, едва ли щеше да откриете причина да ви питаме за него. Но сред личностите, които са се родили през годините в него, се откроява една, която е оставила ярка българска следа.
Точната дата не ни е известна, но годината – да. През 1874 г. в костурското село Смърдеш се ражда Васил Чекеларов. Започнал своето образование в местното българско училище, но прехвърлен от баща си в последствие, в българското. Но образованието не било основната насока в живота на младия Васил. Воден от желанието за придобиване на насъщния и от това, да научи сина си на занаят, баща му го включил в строителството още от невръстна възраст. Период, в който Васил Чекеларов успява да се прехвърли и в България, за да започне да си изкарва хляба като обущар, каменоделец и зидар.
Занаятчийството бързо се оказва, че не е призванието на Васил Чекеларов. Воден от желанието си за борба и от буйната си кръв, той се включва към ВМОРО. Основната посока, в която действа е да създаде канали за въоръжаване на неговите съселяни в Костурско. За целта се установява в София , където бързо стига до председател на Котурското благотворително дружество. След като успява да сдобие с оръжие своите съзаклятници Васил Чекеларо се впуска към следващото ниво – въоръжената борба. От 1903 година датират и първите му сражения с турската власт. Първите сбълсъци не го разколебават и той се превръща в основна фигура сред местната съпротива.