Българската следа Българските места извън България
„Заслужил артист“, „Народен артист“, Орден „Стара планина“, „Аскеер“ за цялостен принос към българския театър. Това са отличията, които седят до името на днешната ни героиня. Към тях ще прибавим и завидното ѝ творческо дълголетие от 1946 г. до осемдесет и четири годишна възраст. Днес ще ви разкажем историята на актрисата Таня Масалитинова.
Фактът, с който ще започнем разказа ни за голямата ни актриса, ще ви изненада. Тя е родена, не къде да е, а в столицата на тогавашна Чехословакия. В Прага на 2 септември 1921 г. проплаква за първи път дъщерята на Николай и Екатерина – и двамата, занимаващи се с театър и затова, намиращи се в града. В Прага младото семейство ще прекара едва четири години преди да се премести в София – градът, с който Таня Масалитинова ще свърже целия си живот.
В спомените си разказва, че като малка възпитанието ѝ е било предимно поверено на баба ѝ. Таня Масалитинова завършва гимназия за чужди езици и се записва в Художествената академия. Един скандал с нейния учител там я кара да напусне Академията и да стане част от Държавната театрална школа. Нейният баща Николай Масалитинов пък е смятан за родоначалник на съвременната театрална школа в България. Изповядащ веруюто, че дете на добри артисти трудно намира същото признание, той бил първоначално против желанието на дъщеря си да се занимава с театър, но съвсем скоро с изявите си тя ще го убеди, че виждането му е било погрешно.
Таня Масалитинова постъпва в Народния театър „Иван Вазов“ през 1946 година и ще остане част от неговата трупа цели четирдесет и три години, когато е пенсионирана. През годините взима участие в десетки представления, най-известните сред които са в „В полите на Витоша“, „Чайка“, „Бягтството“. Снима се и в редица телевизионни новели, както и в пълнометражни филми. В „Сбогом, приятели“, „Рицар без броня“ и „Черните ангели“ са сред най-известните въплъщения.
Споменахме, че тя е пенсионирана през 1989 година, но това съвсем не значи, че тогава приключва нейната творческа дейност. Активната ѝ кариера ще продължи още шестнадесет години. Акостира на сцените на театър „Сълза и смях“, театър „199“, както и по сцените в провинцията.
Творческото дълголетите на Таня Масалитинова може да бъде илюстрирано най-добре от написаната специално за нея и Славка Славова пиеса от Валери Петров – „Театър, любов моя“:
„Да, откакто се помним, ний кръжим и се гоним
в един таен, безкраен и велик маскарад…”.
Голямата българска актриса Таня Масалитинова умира на 31 май 2014 година. Любовта ѝ към сцената е пример за поколения млади и стари артисти. Можете да се поклоните пред делото ѝ:
- На паното с нейните отпечатъци на Стената на славата на Театър 199.