Пере Тошев – непримиримият прилепчанин

Преди време съм ви разказвал за тъжната съдба на родната къща на Димитър Талев в македонския град Прилеп. Днес ще ви запозная с не по-малко трудния живот на друг негов съгражданин – революционерът Пере Тошев.

Във всички източници, които успяхме да намерим за рождена година на Пере Тошев се посочва 1865 г. , но остава неизвестни денят и месецът. До наши дни е достигнала информация за неговите родители – Наум и Ката, които били богати преселници от района на Дебър. След като завършва началното си образование в родния си град, Пере е изпратен от майка си и баща си в средището на българщината в техния край – Солунската гимназия. В нея Пере за първи път ще загатне за буйния си нрав. Участва в училищен бунт, след който сред неговите вещи е открита българска христоматия, нещо неприемливо за местните власти.


След гимназиалния бунт Пере Тошев е изключен, но по щастливо стечение на обстоятелствата му се отваря възможността да продължи образованието си в Пловдив. Но там отново фокусът му попада извън залягането над учебниците. В близкия град Асеновград става организатор на създаването на подразделение на Българския таен централен революционен комитет, като негова цел е приобщаването на Македния и Източна Тракия към територията на България. Не успява със своята мисия, но скоро му се отдава възможност да стане част от не по-малко значими за историята ни дела. Пере Тошев е един от главните действащия лица при обявяването на Съединението на България. През 1885 г. пък се включва като доброволец в Сръбско-българската война в отряда „Македонски харамии“, като е ранен и получава орден „За храброст“.

Но една тема преследва Пере Тошев и той започва да посвещава все повече време на нея, докато не ѝ се отдаде изцяло – съдбата на българите в Македония. За целта работи в тясно сътрудничество с друга значима личност, за която вече сме ви разказвали – Андрей Ляпчев, демократът от Ресен. По-късно покрай работата си на учител в българското училище в родния Прилеп, той инциира създаването на революционен комитет в града, който става част от Вътрешната македоно-одринска организация. Учителства в два нови града – Скопие и Битоля, където успява да се сближи с още сподвижници на неговата кауза. Скоро, по ирония на съдбата, се завръща в училището, в което е бил изключен – Солунската гимназия, този път като учител. След няколко години в Солун представители на Османската империя успяват да разкрият голяма част от мрежите на ВМОРО. Един от арестуваните при последвалите акции е и Пере Тошев. Присъдата му е повече от ужасяваща – 101 години крепостен затвор в Мала Азия. За негово щастие, година по-късно е амнистиран и пуснат на свобода.

Прекараното време в затвора, както и постоянните проверки, не успяват да сломят Пере Тошев и той не предава каузата си, дори и някой път да мисли различно и да влиза в пререкания със съмишлениците си. В навечерието на Балканската война през 1912 г. заминава за София, за да се подложи на лечение при негов познат. Докато се намира в столицата на България узнава и за българо-сръбския договор по силата, на който територията на Македония е разделена на спорна и безспорна зона. Документ, с чието съдържание той е силно несъгласен. Опитва се да влезне в Народното събрание, за да изкаже мотивите си, но бива арестуван. Разбирайки, че трябва да се отдръпне, за да продължи борбата си, той се отправя обратно към Прилеп. Това, което не знае е, че по петите са му представители на анархистката организация „Червените братя“, които извършват покушение срещу него. Пере Тошев е убит на 4 май 1912 г. край македонското село Дреново, намиращо се още в пределите на Османската империя. Дълги години гробът му се намирал в двора на църквата в село Фариш. Но през 1994 г. са преместени в прилепската „Благовещение Богородично“. Днес освен там, можете да се поклоните пред един от хората, записали името си със своята непримирост и в:

  • Паметната плоча в Асеновград, открита през 2012 година по случай сто години от неговото рождение.