Българската следа Българските места извън България
Да посетя делтата на река Дунав си е моя отколешна мечта, която поради една или друга причина не е намерила своето осъществяване до този момент. Въпреки това успях на няколко пъти да посетя основните градове в района и така да се запозная с българските следи по тези места. Вече няколко личности намериха своето място на страницата на „Българската следа“. Към списъка с кмет, градоначалник, Ботев четник и генерал ще добавим още един генерал – Йордан Тодоров Пеев.
В училище често биографичните очерци започваха с това, че даден човек произхожда от бедно работническо семейство. Не такава е историята на нашия герой. Бащата на Йордан Пеев е един от най-големите търговци в Тулчанско, не страни и от активна обществена дейност. Неговата баба пък е първата българската учителка в Северна Добруджа. Йордан Пеев, както ви споменахме е родом от Тулча, а неговата дата на раждане е 28 януари 1884 година. В родния си град ще остане до ранната си гимназиална възраст. След смъртта на баща му се премества в Шумен, където отглеждането му е поверено на вуйчо му. И този негов роднина оставя голяма следа в обществото – освен, че е дългогодишен депутат, той е бил и подпредседател на Народното събрание.
След завършването на гимназия Йордан Пеев работи за кратко като учител в поповското село Априлово преди да се отправи към столицата София. Там ще завърши това, което ще се превърне в негово призвание през целия му живот – военното дело. Годината е 1908, а неговото име ще бъде записано сред завършилите двадесет и осмия випуск на Военното училище. Йордан Пеев стига и до Санкт Петербург, където надгражда своите знания в престижната Николаевска академия.
Малко след завръщането му избухва и Балканската война. В нея и в поседвалата я Междусъюзническа война той е командир на рота. Такъв е и при избухването на Първата световна война. Уменията му са бързо оценени от неговите началници и Йордан Пеев скоро започва да се изкачва нагоре във военната йерархия. Назначен е за началник на Оперативната секция на Щаба на действащата армия, а през 1918 година е произведен в чин майор.
След завръщането си от фронта Йордан Пеев се озовава отново във Военното училище. Този път вече като преподавател. В началото на нашия разказ споменахме за будното обществено съзнание на неговото семейство. Пеев продължава тази активност, но в сферата на военното дело. Освен, че е една от водещите фигури във Военно-историческата комисия, той е и главен редактор на голям брой военни издания, като сред тях можем да отличим създаденото по негова идея „Български воин“.
Три години по-късно, през 1922 година, Йордан Пеев започва отново работа в Щаба на армията. През 1928 година вече е произведен в чин полковник. В стара българска столица Велико Търново Йордан Пеев работи като началник на пехотната школа. Ще се завърне отново и във Военното училище. След като е бил в него като учещ, като преподавател, вече достига и до най-високото ниво – на началник на цялата Академия.
Последната длъжност, която генерал-майор Йордан Пеев ще достигне е на началник на Щаба на армията. Доказал себе си на фронта и посветил се изцяло на обучението на военните и на съхранението на военно-историческата памет, никой не подозира за това, което ще се случи на 10 октомври 1938 година.
В ранния следобед, на един от ъглите на Министерството на правосъдието генерал Йордан Пеев е нападнат и убит, заедно с него загива и майор Димитър Стоянов. Убиецът се прострелва и умира от раните си само няколко часа по-късно. Истината за причината за убийството едва ли някога ще бъде разкрита. Официално битува версията, че извършителят е психично болен, а жертвата му е избрана на случаен принцип, като единствената цел била да е известна. Името на генерал Йордан Пеев не е сред често споменаваните при изучаването на нашата история, но несъмнено е заслужило своето място в българския военен пантеон.