Паметникът на св. св. Кирил и Методий (Микулчице)

Преклонение пред Солунските братя

Паметникът на св.св. Кирил и Методии - Микулчице, Чехия
Паметникът на св.св. Кирил и Методии – Микулчице, Чехия

Едно от най-приятните усещания е, когато разбера за наличието на нова българска следа. Стократно по-силно е вече чувството, когато съм изправен пред нея. Е, понякога има такива, за които знам, но поради една или друга причина досега не успявах да ги достигна. Такъв е и примерът с паметника на св. св. Кирил и Методий, изграден от българската общност в Чехия. Преди няколко години се отправях в два последователни дни към него, но и двете коли, с които пробвахме, не искаха да преминат отвъд Сърбия. Наскоро успях да поправя този пропуск и вече мога да ви разкажа и за първата българска следа, която успях да посетя в Чехия – паметникът на Солунските братя в Микулчице.

Завръщам се от Полша. Окрилен от това, че и във Варшава успях да открия частица от българската история – паметникът на Боян Пенев, решавам, че е дошъл моментът да прибавя и нещо от Чехия към българските следи. Крайната ми дестинация се намира на няколко километра встрани от магистралата и по никакъв начин не би забавила прибирането ни обратно към България. Така си мислех, но не стана точно така. На четиредесетина километра от отбивката за малкото селце, започна да се образува огромна тапа от тирове и леки коли. След бърза справка с Google Maps открихме, че това задръстване ще продължи десетки километри. Не ми се искаше и този път да не успея, най-малкото по светло, да посетя паметника, затова използвахме първата възможна отбивка и продължихме по междуселските пътища.

Да караш по пътищата между малките населени места в Чехия си е истинско удоволствие. Гладък асфалт, подредени селца – не ти остава нищо друго освен да се любуваш на гледките пред очите ти. А и се приближавах все повече до така чакания паметник. Вече бяхме на под десет километра, когато забелязахме, че тъмна пелена започва бързо да покрива полето около нас. Лятната буря искаше да се запознае с любознателната българска кола. Ускорихме и влезнахме в Микулчице при първите капки дъжд. Самият паметник се намира в археологическия комплекс на три километра от селото – разстояние достатъчно да се излее огромно количество вода. На стотина метра сме от паметника, разположен в средата на поляна, трудно можеше да го видим и заснемем сред бурята. И не ни остана нищо друго, освен да чакаме. За наше щастие, летните бури са кратки и след по-малко от половин час вече стоях пред една от най-трудните ми за достигане български следи – паметникът на св. св. Кирил и Методий в Микулчице.

Микулчице е село с население около две хиляди души, разположено на десетина километра от границата между Чехия и Словакия, то не се отличава с нищо друго от десетките подобни села, които бихте видяли по пътя. Едва ли и аз, и вие щяхме да сме го чували, ако през 1954 г. там не бяха започнали археологически разкопки. Дори според някои източници през седемдесете години те са най-големите по площ в Европа – постепенно пред слисаните учени се разкрива град. Върху десетина хектара започват да се открояват очертанията на църкви, на дворец, както и на пристанище. Археолозите откриват и над 2 500 гроба. Един от тях, намиращ се в самата базилика, накарва учените да смятат, че тук е погребана малко по-значима личност.

Професор Зденек Кланица изказва предположението, че тук е погребан св. Методий – посетил тези места като част от известната ни от учебниците Великоморавска мисия. Не можем да предоставим доказателства, че това е било наистина така, гробът бил празен, а мощите така и не са намерени. Това, което можем да ви споделим е, че археологическият комплекс край Микулчице е дотолкова значим, че през 2007 година е включен в списъка на паметниците на Юнеско. А българската общност от десетилетия използва мястото като точка на събиране на българите от Чехия и Словакия. Още през 1982 г. тук е поставена паметна плоча, пред която български делегации поднасят венци по случай Деня на българската култура и славянската писменост. През май 2008 г. се стига и до идеята да бъде издигнат паметник. Средствата са събран и след година, на 23 май 2009 година официално е открит и паметникът на св. св. Кирил и Методий. Изграден от българския скулптор Емил Венков, той се превръща в притегателно място за огранизиране на общобългарски събори, посещавани от над хиляда души. Място, което и вие си заслужава да посетите.

Къде се намира

Паметникът на св. св. Кирил и Методий се намира на 3 км от село Микулчице. Следвайте указателните табели, а самият обект е точно срещу паркинга на комплекса.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.