Българската следа Българските места извън България
Езерото „Керкини“ се намира съвсем близо до България, малко след граничния пункт „Кулата – Промахон“. През последните години то доста често е част от туристическите екскурзии, организирани от нашата страна. Причината: множеството популации от птици, особено розови фламингота, които можете да видите там. Почти на самия му бряг се намира и село Хазнатар, за което едва ли ще знаете нещо. Но с днешната ни статия ще поправим тази празнина – там е родена Стойна Димитрова или, както по-скоро сте я чували, Преподобна Стойна.
Девети септември е спорна, но ключова дата в българската история. Ще ви предложим един положителен оттенък към нея – през 1883 г. на този ден е родена героинята на днешния ни разказ. По това време селото е било изключително малко. Къщите са наброявали едва петнадесетина. В една част от тях е живяло и българско население – 46 души на брой. В една от тях живее и семейството на малката Стойна.
До наши дни не е достигнала особено много информация за ранните ѝ години. Не се знае и нищо за семейството ѝ. Това, което се открива при всички източници за нейния живот е фактът, че когато е на седем години тя заболява от едра шарка. По това време лечението ѝ не е било особено благополучно и, в резултат на болестта, Стойна ослепява.
Легендата твърди, че болестта, съчетана с ослепяването, отключва друга част от нейните сетива. И така започва да помага на своите съселяни със своята ясновидска и лечителска дарба. Дарба, която взима и своя дан. През следващите девет години ще живее в пълна самота в специално отредената ѝ стая в родния ѝ дом.
Шестнадесетата ѝ година е ключова не само за нейния живот. Тогава тя получава видение. Свети Георги идва в съня и я подканва да започне да копае в двора на бащината къща, за да намери негова икона и кандило. Такива не са открити, но с помощта на нейните съселяни е построен малък параклис в чест на свети Георги. Параклис, в който тя ще прекара следващите четири години.
Местните от Хазнатар и околията започват да ѝ викат Преподобна Стойна. Причината е повече от прозаична – аскетичният начин на живот, който тя води. Постепенно славата и да предсказва бъдещето и да помага с проблемите на хората започва да се разраства. Все повече хора от околостта започват да се обръщат към нея с желание за решение на своите несгоди.
Нашият разказ стига до 1913 г. След края на Междусъюзническата война родният Хазнатар остава на територията на Гърция. Семейството на Преподобна Стойна решава да се пресели в границите на България. Така се озовава в малкото и по това време село Долна Сушица. Днес то ни е известно като Златолист. По една щастлива случайност в него храмът е кръстен на същия светец, който вече споменахме – свети Георги. Случайност, оказала се добра не само за Стойна, но и за местните. В храма тя ще прекара до края на дните си. Отдадена на отшелнически начин на живот, но и не върнала никой, който е дошъл при нея за помощ.
Преподобна Стойна умира от пневмония на 22 септември 1933 г. Погребана е в двора на църквата в която прекарва по-голямата част от живота си. Днес село Златолист наброява едва девет души, но ние ви предлагаме една причина да го посетите и да отдадете почит към човек, посветил живота си в помощ на ближния.